— Всичко ще е наред, за всички — увери го Скорций. — Освен ако не ме арестуват за това, което се каня да направя на Кресценс.
Вдигна ръка, потърка муцуната на Серватор и прошепна нещо в ухото му, после тръгна по диагоналната линия към втората Синя колесница, от която Исант вече слизаше — на лицето му се беше изписало същото облекчение като на Тарас преди малко, — а помощниците припряно оправяха юздите според предпочитанието на шампиона им.
Скорций не побърза да се качи. Спря до четирите коня, погали ги един по един, шепнеше нещо на всеки. Ставаше смяна на гончиите, трябваше да го разберат. Вторачен, Тарас видя, че излага към жребците само дясната си страна и ги гали само с дясната ръка: прикриваше петното кръв.
Върна се при колесницата. Започна отново да увива юздите около кръста си. Момчето до него подаде сребърния шлем на друг от конярите и притича да му помогне, лицето му бе грейнало от възбуда. Конете бяха неспокойни. Бяха видели обичайния си водач, но той вече не беше с тях. Тарас взе камшика, пъхна го на мястото му отстрани на колесницата. Пое си дълбоко дъх.
— Слушайте, тъпи кранти такива — заговори на най-прочутия състезателен впряг на света с най-нежния и успокоителен тон, с който беше говорил някога на коне. — Ако и този път ми се ебавате и не ми тичате, лично ще ви заведа при касапите, чухте ли ме?
Почувства се чудесно, като го каза. От усещането, че може да се справи.
Последвалата надпревара се запомни за много дълго. Въпреки събитията, разиграли се в този ден и непосредствено след него, първата следобедна гонка от втория тур на Хиподрума през тази година щеше да стане легендарна. Един пратеник от Москав, който бе придружил свитата на Великия принц и се бе задържал през зимата за мудни преговори за търговските тарифи, присъстваше и щеше да опише тази надпревара в хрониките си — запис, който щеше като по чудо да се съхрани през три пъти по три града, на сто и петдесет години един от друг.
В този ден на Хиподрума имаше хора, за които състезанията бяха много по-важни и от най-величавите събития, свързани с война, с наследяване на трон и свята вяра. Винаги е така. Някое чираче след десетилетия може да си спомня за деня на обявяване на война като за деня, в който хубавото слугинче най-сетне се е качило с него в плевника. Дългоочакваното раждане на здраво дете ще отекне повече за родителите от съобщението за нашественическа армия на границата или за освещаването на храм. Необходимостта да се довърши жътвата преди първата слана потиска всякакъв отклик на смъртта на царе. Чревно разстройство ще заличи и най-тежките прогласи на свят патриарх. Великите събития на един век изглеждат за хората, които живеят в него, само като фон на много по-завладяващите драми на собствения им живот, а и как би могло да е иначе?
По същия начин много от мъжете и жените на Хиподрума (а и някои, които не бяха там, но по-късно щяха да твърдят, че са били) щяха да се вкопчат в един или друг личен образ на случилото се. Можеше да са съвсем различни неща, различни преживени мигове, тъй като всеки от нас има в душата си струни и с нас свирят по всевъзможни начини, като на инструменти, а и как би могло да бъде иначе?
Карулус, доскоро от Четвърти Саврадийски, съвсем отскоро хилиарх на Втора Калисийска конница, бе току-що преназначен — без дори да се е явил да се представи на север и по причини, които все още не разбираше — към личната гвардия на върховния стратег Леонт, на заплащане (доста щедро) от касата на самия стратег.
Поради това все още пребиваваше в града и седеше със съпругата си в сектора за старши военни на Хиподрума: беше приел, че за сегашния му пост и звание вече е неуместно да стои или седи сред симпатизантите на Зелените. Сред присъстващите офицери около него се долавяше осезаемо подмолно напрежение, което едва ли имаше нещо общо с надбягванията. Бяха им дали ясно да се разбере, че днес тук ще бъде направена важна прокламация. Не беше трудно да се предположи за какво ще е. Леонт все още го нямаше в катизмата, императорът също не беше тук този следобед, но пък следобедът тепърва започваше.
Карулус погледна жена си. За Кася това посещение на надбягвания беше първото в живота й, тълпите все още видимо я притесняваха. Необвързаният с фракциите офицерски сектор определено щеше да е по-спокоен от буйната зона за правостоящи на Зелените, но Карулус въпреки това се безпокоеше за нея. Искаше му се това да я зарадва — и да стане свидетелка на нещо паметно в края на деня. Беше прекарал тук сам предобеда и я беше взел от къщи по време на обедната почивка: цял ден на Хиподрума щеше да е твърде много за Кася. Въпреки надеждите си той си даваше ясна сметка, че тя е тук само като оправдание за него и за страстта му към колесниците.