Всъщност беше възхитително, че една жена е способна да направи това.
Офицерите, особено назначените на служба при върховния стратег, се радваха на уважение в Града. Имаха великолепни места, почти по средата на стартовата права отсечка и ниско долу. Повечето от тълпата беше зад и над тях, тъй че Кася можеше да вижда добре конете и водачите им. Карулус смяташе, че това е добре.
Бяха близо до косата стартова линия, поставяща външните квадриги по-напред. Кресценс от Зелените щеше да стартира шести. Карулус го посочи на жена си, напомни й, че е бил сред гостите на сватбата им, а после махна с ръка, когато Първият колесничар на Зелените влезе под трибуните малко преди да започне надбягването и остави впряга си в ръцете на конярите. Кася леко се усмихна; един от офицерите край тях се засмя.
С огромно усилие да се овладее — въпреки че беше много възбуден и изключително щастлив — Карулус се постара да не показва на младата си жена всичко, което става. Тя вече знаеше, че Скорций го няма. Всички в Сарантион го знаеха. Но Карулус си даваше сметка, че гласът му я успокоява почти колкото присъствието му, затова й разказа накратко (по-кратко от всякога) за сделката, довела до размяната на десния кон в квадригата на Кресценс срещу младия състезател, който в момента носеше сребърния шлем за Сините в пета позиция. Обясни й и за ролята на десните коне. А това означаваше, че трябва да й каже и за конете отляво, разбира се, което от своя страна означаваше…
Тя прояви известен интерес, макар и не по начина, по който очакваше. Попита го по-скоро как момчето може да бъде продадено от един отбор на друг, все едно дали му харесва, или не. Карулус й изтъкна, че никой не го принуждава да е състезател, нито дори да остане в Сарантион, но някак си не беше убеден, че подмолният й въпрос получи отговор. Така че смени темата и почна да й сочи паметниците по спината отвъд трасето.
А след това изригна ревът и той бързо се обърна към тунела, и зяпна, когато Скорций и Кресценс излязоха заедно.
Хората виждат различни неща, запомнят различни неща, макар всички да са гледали в една и съща посока. Карулус беше войник през целия си зрял живот. Видя как върви Скорций и веднага направи заключението, още преди да се доближат и да забележи кръвта от лявата му страна. Това повлия на всичко, което видя и усети в началото на надпреварата, и на всичко, което щеше да си спомня след време: петно от пурпур в следобеда, точно в началото му, преди всичко друго да стане известно.
Кася не забеляза нищо от това. Тя наблюдаваше другия мъж — съвсем близо до тях всъщност, — мъжа в зеленото, който отново се качи в колесницата, от която бе слязъл преди малко. Помнеше го от сватбеното им празненство: едър, самоуверен, в центъра на вниманието, караше другите да се смеят, както се смеят хората, когато шегите са поднесени от някоя важна личност, без значение дали са забавни.
Кресценс от Зелените бе на върха на славата си, беше й казал Карулус (наред с многото други неща, които й каза), беше спечелил много важно състезание предната седмица и тази сутрин също, понеже Скорций го нямало. Зелените ликуваха, Кресценс разпалваше възхитата им в триумфалното си великолепие.
За Кася това правеше лекотата, с която бе разчела изписаното на лицето му безпокойство, още по-интересна.
Кресценс беше точно под тях и методично стягаше дългите юзди около кръста си. Карулус и това й бе обяснил. Но Зеленият непрекъснато мяташе поглед назад и вляво, където другият състезател, Скорций, вече се бе качил в колесницата си. Кася се зачуди дали и другите забелязват тревогата му, или е просто заради това, че след годината, преживяна в хана на Моракс, ги усеща тези неща. Зачуди се дали винаги ще е така.
— О, Джад! Той кара Втората колесница! — промълви Карулус, както можеше да промълви молитва. Каза го някак унесено. Лицето му се беше смръщило като от болка.
Попита го. Той и това й обясни. Много бързо, между другото, защото веднага щом най-различните юзди бяха затегнати там, където явно им беше мястото, и държаните на впряговете се отдръпнаха от вътрешната и външната страна на трасето и облечените в жълто хора ги последваха, президът на сената пусна една бяла кърпа от катизмата, тръба изсвири пронизително една-единствена висока нота, един сребърен делфин се гмурна отгоре — и надпреварата започна.
И се вдигна ужасен прахоляк.
В този ден Клеандър Боносус престана да е от Зелените. Не подмени привързаността си, а по-скоро — както често щеше да го разказва след това, включително и на едно паметно слово на съдебен процес за убийство — се почувства все едно някак се е издигнал над фракционните симпатии, в следобеда на втория ден на Хиподрума, в онази пролет.