Беше си го представил още в мига, в който излезе на трасето и видя, че новият десен кон на впряга на Кресценс в шеста пътека е без наочници.
Познаваше коня, който бяха заменили. Познаваше го много добре. Скътал беше късче информация в ума си още през зимата. Явно не се беше проявило нито на състезанията предната седмица, нито тази сутрин: водещият впряг на Зелените сигурно рядко се бе оказвал в най-външна позиция.
Време беше да стане точно това, всеки момент.
Вторият впряг почти се изравни с него, но не съвсем, което му даде възможност да завие и да го принуди да направи същото. Кресценс беше малко пред него, от външната страна, което създаваше риска да наруши правилника, ако завие много силно и го закачи. Зелените се опитваха да го принудят да дръпне юздите и да изостане. В момента, в който го направеше, Вторият на Зелените щеше да направи същото, а Кресценс щеше да се измъкне напред, да изскочи като затворник от отключена килия — след което да свърне наляво. Знаеха да го правят. Деликатна, прецизна работа, когато се прави на скорост, но пък колесничарите знаеха много добре как се прави.
Все едно.
Той остави впряга си да се изнесе навън, съвсем леко. Кресценс хвърли поглед към него й изруга. Ако за другия Зелен можеше да се каже, че е изтикал Скорций, нямаше да се зачете никакво нарушение. Особено срещу завърналия се шампион: и тримата знаеха, че това също е част от играта този ден.
Кресценс подкара малко по-близо до перилото.
Скорций и другият Зелен продължиха с него. Вече бяха изминали по-голямата част от обратната права. Скорций отново даде надясно, съвсем леко. Трябваше да е много предпазлив: тези коне не бяха обичайният му впряг. И трите колесници бяха ужасно близо една до друга. Ако колелата бяха с шипове, както някога в старо време в Родиас, някой вече щеше да е изхвърчал от блъснатата колесница.
Кресценс изрева нова ругатня към съотборника си и сви още по-вдясно. Възможно най-вдясно всъщност, препускаше по външната пътека точно до парапета и станалата на крака и размахваща юмруци гръмогласна тълпа.
Новият десен кон на Зелените обаче не обичаше гръмогласното викане и размаханите юмруци покрай себе си. Изобщо. Всъщност му трябваше само десен наочник. Не го бяха забелязали. Кресценс изобщо не го беше вкарвал в такъв широк кръг, толкова близо до публиката, все пак това бяха едва вторите надпревари за годината. Зелените още не го бяха разбрали.
Грешка.
Скорций продължаваше неотклонно, плътно до него, и следеше за мига. Кресценс се беше озъбил, не, хилеше се. Двете колесници летяха напред. След като Кресценс беше до парапева, всяко движение към него от страна на Скорций щеше да се отчете за нарушение. Другата Зелена колесница, все още пред тях, можеше безопасно да се дръпне още малко напред и да забави, и Скорций щеше да е принуден да дръпне юздите.
Изпитана стратегия, разумна и логична. Като нищо щеше да подейства, ако десният кон не беше дръпнал рязко главата си, в сляпа паника само на педя от ревящата тълпа; закова на място и безнадеждно извади другите три коня от скоростта точно когато вторият Зелен изпълняваше съвсем правилния тактически ход с лекото забавяне.
Скорций наистина дръпна юздите толкова силно, колкото двамата искаха от него, и дори малко по-рано от очакваното, все едно се беше уплашил или дори се отказваше от надпреварата.
И с внезапното спиране получи изключително чиста и близка гледка на сблъсъка. Квадригата на Кресценс се хлъзна навътре, избутана от паникьосания десен. И двете колесници се сблъскаха.
Две колелета излетяха моментално. Едното изхвърча във въздуха като диск, изфуча към спината. Изцвили кон, залитна и повлече и другите. Първата колесница поднесе встрани, блъсна се в парапета, после се килна в обратната посока и спрелият рязко Скорций (този път изрева от болка не на шега) видя блесналия нож на Кресценс, който сряза юздите и отчаяно скочи на пясъка.
Вече ги беше подминал, не видя какво стана с другия Зелен и с конете му, но знаеше, че са излезли от играта.
Погледна назад. Видя вече съвсем доближилите го Червени и Бели, напираха. Хрумна му нещо. Пред очите му подскачаха червени и черни петна, но той изведнъж реши, че е по силите му да внесе още един елемент в порива към безсмъртие на този ден.
Отпред момчето, Тарас, забавяше, поглеждаше през рамо. Вдигна камшика и махна на Скорций да излезе напред, предлагаше му да вземе победата.
Съвсем не каквото искаше, по ред причини. Поклати глава и когато се изравни с младия, му изрева на иницийски: