Клеандър беше неописуемо благодарен. Карулус беше застрашително едър и очевидно опитен. Никой не им се изпречи, макар да видяха как един удари с тоягата си друг по главата. Стана точно пред тях. Тоягата се счупи; удареният се свлече на земята.
— Счупи му врата — подхвърли Карулус почти небрежно и им махна да продължат. — Утрепа го.
Излязоха на широката улица. Някой хвърли котле от един прозорец над главите им, за малко да ги улучи. Карулус се наведе и го вдигна.
— Сватбен дар! Чудесно! Не е ли по-хубаво от нашето вкъщи, мила? — И се ухили на жена си.
Жена му само поклати глава, усмихна се насила. Очите й бяха пълни със страх. Карулус наниза котлето на ръката си. Клеандър погледна мащехата си. У нея нямаше страх. Нямаше нищо. Все едно нито виждаше, нито чуваше. Все едно беше в някакъв съвсем друг свят.
Продължиха без повече премеждия по улиците, които бяха пълни с бягащи и викащи хора. Дюкянджиите припряно спускаха кепенците и заключваха и залостваха вратите.
Слугите, добре обучени, бяха барикадирали портата, а чакащите ги отвън държаха дебели тояги. Все пак напоследък често имаше безредици.
Майката на Клеандър влезе в къщата мълчаливо. Не беше проговорила, откакто излязоха от Хиподрума. Откакто бе започнала надпреварата всъщност, осъзна изведнъж той. Благодари на Карулус и ги покани да влязат. Карулус отклони поканата с усмивка.
— Трябва да се явя при стратега, щом прибера жена си. Един съвет от мен: тази нощ си стой вътре, момче. Екскубиторите ще излязат по улиците и няма да подбират много чия глава да резнат.
— Знам — отвърна Клеандър.
Помисли за баща си, но реши, че той ще се оправи: от катизмата имаше проход до Имперския прецинкт. Баща му можеше да изчака там или щяха да го придружат войници до дома. Задълженията му бяха към мащехата му и сестрите му. Да ги опази.
След четиридесет години, докато диктуваше на писаря прочутите си „Възпоминания“, Клеандър Боносус щеше да опише деня, в който Валерий Втори бе убит от Далейните, деня, в който мащехата му се самоуби в банята, като деня, в който е станал мъж. Безброй ученици щяха да преписват добре познатите фрази и да ги наизустяват: „Както едно бедствие втвърдява народния дух, така една злочестина може да укрепи душата човешка. Което владеем, става наше оръжие“.
Разборът на сложни и далечни понякога събития, за да се определят причините за един бунт, не е лека задача, но влизаше неизбежно в отговорностите на градския префект, под наставленията на главния официарий, и той добре познаваше процеса.
Освен това разполагаше, разбира се, с някои изявени професионалисти — и техните инструменти, — дойдеше ли моментът да се задават съществени въпроси.
Впрочем, в случая с бунта, избухнал в деня на убийството на император Валерий Втори, по-суровите методи се оказаха ненужни (за разочарование на някои хора).
Безредиците на Хиподрума бяха започнали преди някой да е разбрал за убийството. Това поне беше сигурно. Предизвикало ги беше нападение срещу един колесничар, а този път Сините и Зелените не бяха обединени, както преди две години при Въстанието на победата. По-скоро беше обратното.
Разследването установи, че един от персонала на Хиподрума е видял как шампионът на Сините, Скорций, е бил ударен злобно от Кресценс от Зелените точно преди първата надпревара следобеда. Кресценс явно пръв беше забелязал появата на съперника си.
Работникът, дежурен в този момент при Парадната порта, потвърди видяното под клетва. Младият син на сенатор Плавт Боносус оказа съдействие, макар и с неохота. Младежът, за негова чест, беше запазил мълчание, въпреки че след това потвърди, че е видял Кресценс да удря с лакът другия колесничар там, където е знаел, че има счупени ребра. Първоначалното си мълчание обясни с твърдението, че е предполагал какви може да са последствията, ако спомене за инцидента.
В официалния доклад на младежа се изказваше похвала. За жалост служителят на Хиподрума не беше проявил подобно благоразумие, но пък не можеше да бъде наказан за стореното. От поддържащия трасето персонал се очакваше да е строго неутрален, но това беше фикция, не и реалност. Неутралността не беше сарантийска черта, особено на Хиподрума.
Установи се съответно, за голямо задоволство на градския префект — и така бе записано в доклада му до главния официарий, — че Кресценс от Зелените е нанесъл удар на ранен човек с намерението това да не се разбере. Явно се бе опитал да попречи на завръщането на Скорций.