— Молят ви настоятелно да се явите веднага в двореца!
Не му казаха кой. Беше все едно. Сенаторът изпълни „молбата“, разбира се. Стана да тръгне точно когато разбра, че нещо се е случило в Спината — подробностите щеше да научи по-късно — и чу дълбокия гърлен рев, когато Хиподрумът изригна.
Сега подозираше, че Леонт (или жена му?) са поискали да отиде при тях, като презид на сената, за да научи вестта преди всички останали. Това щеше да им осигури време спокойно да съберат сената, да контролират известяването на ужасната новина.
Но не се получи така.
Когато трибуните избухнаха в дива ярост и публиката панически се устреми към изходите, седящите в императорската ложа вкупом се втурнаха към вратите, водещи към Атенинския палат. Боносус помнеше изражението на бледото лице на секретаря: стъписване, разочарование и страх.
Когато Боносус и Пертений все пак се добраха през дългия проход до дворцовата зала за аудиенции, вътре гъмжеше от шумни и уплашени придворни, избягали от катизмата. Идваха още. В центъра на залата — близо до троновете и сребърното дръвче — стояха Леонт и Стилиана.
Стратегът вдигна ръка за тишина. Не главният официарий, нито канцеларът. Гесий току-що беше влязъл всъщност, през малката врата зад двата трона. Спря там, навъсен и объркан. В безмълвието, последвало жеста му, Леонт прямо и с много скръб в гласа изрече:
— Съжалявам, но това трябва да се извести. Днес изгубихме своя баща. Пресвятият император на Джад е мъртъв.
Всички замърмориха невярващо. Жена проплака. Някой до Боносус направи знака на слънчевия диск, след него — други. Някой коленичи, всички го последваха с тихо шумолене като на морски вълни по пясък. Всички освен Стилиана и Леонт. И Гесий, забеляза Боносус. Канцеларът вече не изглеждаше объркан. Друго беше изражението му. Подпря се с ръка на масата и заговори точно зад високите златни фигури на мъжа и жената до троновете:
— Как? Как се случи това? И вие как го разбрахте?
Тънкият му отмерен глас се вряза в залата. Това беше Сарантион. Имперският прецинкт. Някои неща тук не можеше лесно да се задържат под контрол. Не и при толкова много противоборстващи си интереси и умни мъже.
И жени. Стилиана бе тази, която се извърна към канцелара, Стилиана с непривичен, останал без сила глас — все едно лекар й е пуснал кръв, помисли си Боносус.
— Убит е в тунела между дворците. Изгорен, със сарантийски огън.
Боносус затвори очи при тези думи. Минало и настояще, слели се толкова силно, че се почувства замаян. Отвори ги. Видя, че коленичилият до него Пертений е пребледнял.
— Кой? — Гесий пусна масата и направи крачка напред. Стоеше сам, леко отдръпнат от всички други. Мъж, служил на трима императори, преживял две наследявания на короната.
Едва ли щеше да преживее трето, ако задаваше подобни въпроси. Боносус си помисли, че на престарелия канцелар може би му е все едно.
Леонт погледна жена си и отново Стилиана бе тази, която отвърна:
— Моят брат Леканус. И пратеният в изгнание калисиец, Лизип. Изглежда, са подкупили стражите при вратата на тунела. И явно охраната на брат ми на острова.
Нов глух ропот. Леканус Далейн и огън. Миналото и настоящето тук, в тази зала.
— Разбирам. — Тънкият като папирус глас на Гесий бе толкова лишен от чувства, че беше чувство сам по себе си.
— И само те двамата?
— Така изглежда — каза спокойно Леонт. — Ще трябва да разследваме, разбира се.
— Разбира се — съгласи се Гесий отново без никакво чувство в тона. — Колко хубаво, че го изтъкнахте, стратег. Можехме да не се сетим. Допускам, че госпожа Стилиана е била предупредена от брат си за злото му намерение, но е пристигнала трагично късно, за да ги спре?
Последва кратко мълчание. Твърде много хора слушаха това, помисли Боносус. До залез-слънце щеше да се разнесе из целия град. А в Сарантион вече се вихреше насилие. Изпита страх.
„Императорът е мъртъв“.
— Канцеларът както винаги е най-мъдрият от нас — каза кротко Стилиана. — Точно така е. Моля да си представите каква скръб и срам изпитвам. Моят брат също беше мъртъв, когато пристигнахме. А стратегът уби Лизип щом го видяхме там, застанал над труповете.
— Убил го е — промърмори Гесий. И се усмихна тънко — човек безкрайно опитен в порядките на двора. — Несъмнено. А споменатите войници?
— Вече бяха изгорени — заяви Леонт.
Този път Гесий не каза нищо. Само отново се усмихна, оставяше тишината да говори вместо него. Някой в препълнената зала плачеше.