— Трябва да предприемем действия. На Хиподрума има размирици — каза протоофициарият Фаустин, най-сетне възвърнал самообладанието си. Лицето му беше сковано от напрежение. — А с обявяването на войната какво става?
— Обявяването се отменя — заяви строго Леонт. Спокоен, уверен. Водач на мъже. — А размириците не са повод за безпокойство.
— Не са? Защо? — Фаустин го изгледа.
— Армията е тук — отвърна Леонт и бавно огледа залата.
Точно в този момент, реши Боносус по-късно, самият той започна да гледа на ставащото от друг ъгъл. Далейните можеше да са замисляли убийството по свои съображения. Не вярваше нито за миг, че Стилиана е пристигнала твърде късно в тунела, че слепият й осакатен брат е могъл сам да планира и да изпълни това от острова. Сарантийският огън говореше за отмъщение повече от всичко друго. Но ако децата на Далейн бяха допуснали, че съпругът на Стилиана ще е полезна за тях фигура на трона, врата за тяхната амбиция… Боносус реши, че може да са сгрешили.
Видя как Стилиана се обърна към високия мъж, за когото бе омъжена по заповед на Валерий. Наблюдателен беше Плавт Боносус, години беше преживял в разгадаване на най-дребни сигнали, особено в двора. Реши, че тя стига до същото заключение.
„Армията е тук“. Три думи с цял свят значение. Една армия можеше да потуши гражданско вълнение. Очевидно. Но имаше и нещо повече. Когато Апий умря без наследник, армиите бяха на две седмици поход оттук и разделени между водачите си. Сега всички бяха тук, струпани из целия град, готови да отплават на запад.
А мъжът, който говореше от тяхно име, мъжът, който стоеше златен пред Златния трон, беше техният любимец. Стратегът. Армията беше тук и негова, и армията щеше да реши.
— Ще се погрижа за тялото на императора — каза много тихо Гесий. Главите отново се извърнаха към него. — Все някой трябва да го направи — добави той и излезе.
Същия ден, преди да падне нощта, сенатът на Сарантион бе призован на спешна сесия в богато украсената зала. Приеха официалния доклад на градския префект: беше облечен в черно и много изнервено съобщи за ненавременната кончина на превъзлюбления от Джад Валерий Втори. С явно гласуване се прие решение, щото градският префект, съвместно с протоофициария, да проведе пълно разследване досежно обстоятелствата, съпътстващи това, което вероятно щеше да се окаже мръсно заговорническо убийство.
Градският префект се поклони покорно и напусна.
Сред шума на дрънчащи оръжия и викове откъм улицата, Плавт Боносус произнесе официалните слова, приканващи сената да приложи своята мъдрост в избирането на наследник за Златния трон.
Направени бяха три представяния, от мозаичната звезда на пода, в центъра на кръга столове. Говори квесторът на Свещения палат, след него първият съветник на Източния патриарх, а накрая Ауксилий, архонтът на екскубиторите, дребен мургав и стегнат мъж: той беше съкрушил Въстанието на победата преди две години заедно с Леонт. И тримата говорители призоваха сената с различна степен на красноречие да изберат един и същи мъж.
След като те приключиха, Боносус подкани гостите за други предложения. Такива нямаше. След това призова колегите си сенатори да направят своите изказвания и бележки. Никой не взе думата. Един сенатор предложи гласуването да се извърши незабавно. Чуваха, че шумотевицата от битките навън се е подновила.
След като никой не възрази на това предложение, Боносус съответно обяви процедура на гласуване. Камъчетата бяха разпределени по две за всички присъстващи: бяло, означаващо одобрение на единственото предложено име, черно — показващо желание за допълнително обсъждане и преценка на други кандидати.
Вотът приключи с четиридесет и девет гласа „за“ и един „против“. Ауксилий, който се бе задържал в галерията за гости, напусна припряно залата.
Вследствие на това официално гласуване Плавт Боносус даде указания на сенатските писари да съставят и подпечатат документ, изтъкващ щото августейшото тяло на Сарантийския сенат изразява мнение, че наследникът на непрежалимия Валерий Втори, Святия на Джад император и негов наместник на земята, следва да бъде Леонт, понастоящем доблестно служещ като Върховен стратег на Сарантийската армия. На чиновниците бе наредено да изразят всеобщата и гореща надежда на сената, че неговото управление ще бъде благословено от Бога със слава и благоденствие.
Сенатът бе разпуснат.
Същата тази нощ в Имперския параклис между стените на Прецинкта Леонт, наричан Златния, бе помазан за император от Източния патриарх. Сараний бе построил този параклис. Тук лежаха костите му.