Взето бе решение, че ако Градът се усмири до съмване, на следващия ден ще има публична церемония на Хиподрума с коронясване на императора и императрицата. Това го имаше винаги. Народът се нуждаеше от зрелища.
Улиците вече бяха станали много по-спокойни. Пожарите бяха потушени. Армейски части бяха разпратени от пристанището и от временните казарми извън градските стени. Присъствието на тежковъоръжени войници, маршируващи в строй, сложи край на насилията съвсем гладко. Всичко беше минало съвсем гладко днес, мислеше Боносус. Не като последния път, когато нямаше наследник. Мъчеше се да проумее защо все пак изпитва такава горчивина. Не че някой друг бе по-подходящ да облече пурпура от Леонт. Не в това беше проблемът обаче. Или беше?
Войниците продължаваха да се движат по улиците на малки плътни групи. Не можеше да си спомни да е виждал някога армията да се показва толкова явно в Града. Докато вървеше с ескорта си (отказал беше носилка), забеляза, че патрулите тропат по вратите, влизат в къщите.
Разбираше защо. Стомахът му бе натежал от предчувствие. Беше се опитал да потисне някои мисли, но не особено успешно. Това се случваше, беше се случвало при подобна насилствена промяна. Валерий, за разлика от Апий преди него или от чичо си, не беше отишъл при бога в мир, в старческа възраст, легнал тържествено на смъртното ложе в Порфирната стая, облечен подобаващо за кончината си. Беше убит. Определени неща — и най-вече смъртта на други лица, ако трябваше да е откровен към себе си — щяха да последват това.
Една особено.
Точно затова войниците, пръснати из целия град, с факли, претърсваха улици и улички край залива, тропаха по портиците на богатите и по вретите на бедняшките бордеи около Хиподрума, влизаха в параклиси, таверни и каупони (макар че те бяха затворени за нощта), в странноприемници, палати на гилдии и работилници, хлебарници и бордеи, търсеха сигурно и в градските водоеми… и нахлуваха през нощта в домовете на гражданите. Тежко тропане по врати в тъмното.
Когато приближи портата на своя дом, Боносус видя, че къщата е добре барикадирана срещу размириците. Водачът на ескорта му почука, учтиво този път, и каза високо, че се прибира стопанинът.
Резетата се дръпнаха. Вратата се отвори. Боносус видя сина си. Клеандър плачеше, очите му бяха подути. Боносус го попита защо и момчето му каза.
Сенаторът влезе в къщата. Клеандър благодари на охраната и войниците си тръгнаха. Боносус седна тежко на скамейката в преддверието. Мислите му бяха спрели да кръжат. Нямаше никакви мисли. Пустота.
Императори умираха преди отредения им час. Други хора също.
Други също. Светът бе такъв, какъвто беше.
— На Хиподрума има метеж. И днес в Града имаше още една птица! — Шайрин го изрече припряно още докато Криспин влизаше. Крачеше нервно пред запаления огън. Беше развълнувана; каза го, без да изчака слугата да излезе.
„Друга птица!“, повтори Данис безмълвно, също толкова потресена. „Мишки и кръв!“, щеше да каже Линон. И щеше да го нарече идиот, че точно сега върви сам по улиците.
Криспин си пое дъх. Полусветът. Напускаш ли го изобщо, щом влезеш веднъж в него? Той напуска ли те изобщо?
— Знам за боя — отвърна той. — Вече е по улиците. — Обърна се и освободи слугата. Изведнъж се сети нещо. — Каза, че имало птица. Няма ли я вече?
„Вече не я усещам — каза в ума му Данис. — Беше тук, но после… отиде си“.
— Отиде си? От Града?
„Повече, струва ми се. Мисля, че… няма я. Не заглъхна. Просто я имаше… и после я… нямаше“.
Трябваше да пийне вино. Шайрин го гледаше съсредоточено. С умния си наблюдателен поглед. Смъкнала бе всякакъв блясък и игривост.
— Знаеш за всичко това. — Не като въпрос. Все пак бе дъщеря на Зотик. — Не изглеждаш… изненадан.
Той кимна.
— Знам нещо. Не много.
Изглеждаше пребледняла и премръзнала, макар и близо до огъня. Потрепери.
— Получих две отделни съобщения от своите… осведомители. И двете гласят, че сенатът е свикан. Казват също… казват, че императорът може би е мъртъв. — Не беше сигурен, но му се стори, че ще заплаче. Чу след това Данис, безмълвно:
„Казаха, че е убит“.
Криспин си пое дъх. Усещаше туптежа на сърцето си, все така забързан. Погледна Шайрин — слабичка, изящна, уплашена. Каза:
— Подозирам… че е истина.
„Ловкинята когато го простреля и умре“.
Усещаше в себе си повече скръб, отколкото можеше да допусне.
Тя прехапа устна.
— Птицата? Която усети Данис. Тя каза, че е… зла сила. Нямаше защо да не й го каже. Точно на нея. Тя беше тук с него, в полусвета. Баща й ги беше вкарал и двамата в него.