— Беше на Леканус Далейн. Който днес избяга от затвора си и дойде тук.
Шайрин седна на пейката. Беше много бледа.
— Слепият? Изгореният?… Напуснал е острова?
— С външна помощ явно.
— Кой му е помогнал?
Криспин въздъхна.
— Шайрин. Скъпа. Ако новината, която са ти донесли, е вярна и Валерий е мъртъв, ще ме разпитват. Заради мястото, където бях тази сутрин. Ти… по-добре да не знаеш. Можеш да кажеш просто: не знам. Че съм отказал да ти кажа.
Изражението й се промени.
— Ти си бил на острова?! О, Джад! Криспин, но те… няма да се държиш глупаво, нали?
Отвърна й с крива усмивка.
— Поне веднъж, викаш?
Тя тръсна сърдито глава.
— Без шеги! Ако Далейните са убили Валерий, ще… Къде е Аликсана? Ако са убили Валерий…
Той пак въздъхна. Мъже и жени живееха, умираха. Стапяха се. Не знаеше какво да й отвърне. Какво да й каже. Наметало, захвърлено на скалист бряг. Щяха да го намерят. Навярно го бяха намерили вече. „Нима не ще се върне девата в полята светли?“
— По-добре остани тук през нощта — каза й. — По улиците е опасно. Не е трябвало изобщо да излизаш.
Тя кимна.
— Знам. — И попита: — Да ти се намира вино?
Благословено умна жена. Той поръча на слугата да донесе вино, вода и храна. Евнусите му бяха осигурили домакинството. Много добри слуги имаше. В късния следобед навън се водеха боеве. Войници събираха сенатори, придружаваха ги до сената и отново излизаха на улиците, за да наложат ред в това опасно време.
Скоро след стъмване вече го бяха наложили и се заеха с другата си задача.
На вратата се потропа силно. Криспин го очакваше. Беше оставил Шайрин, колкото да се измие и преоблече: свали невзрачната туника, която бе облякъл за работа, същата, с която бе отишъл на острова, и си облече най-добрата, обу и панталони, с кожен колан. Не знаеше защо го направи. Отиде сам да отвори и кимна на слугата да остане назад. Дръпна вратата и горящите факли за миг го заслепиха.
— С шлема си ли да те ударя? — попита Карулус.
Спомен. Облекчение. И бързо свила сърцето му тъга: така безнадеждно сплетена с верността. Знаеше, че Карулус е пратен специално с това отделение. Зачуди се кой ли му го е заповядал. Къде ли беше Стилиана точно сега?
— Жена ти сигурно ще се ядоса, ако го направиш — отвърна спокойно. — Последния път се ядоса, помниш ли?
— Помня, повярвай ми. — Карулус пристъпи вътре. Каза две думи на хората си и те останаха при вратата. — Правим претърсване из целия град. Всяка къща, не само твоята.
— О! Че защо пък точно моята да изпъква от останалите?
— Защото си бил с императ… с Аликсана тази сутрин.
Криспин погледна приятеля си. Видя тъга в очите на едрия мъж, но и още нещо: неприкрита възбуда. Тревожни времена, най-тревожните, които можеше да си въобрази човек, а Карулус вече беше от личната охрана на Леонт.
— Бях с императрицата. — Криспин натърти на думата, съзнаваше, че е глупаво. — Взе ме да видя делфини, а после и на острова. Видяхме Леканус Далейн сутринта, а когато се върнахме, след като хапнахме другаде, него го нямаше. Двама от охраната му бяха убити. Императрицата замина само с един от войниците. Не се върна с кораба. В двореца вече сигурно знаят всичко това. Какво се е случило, Карулус?
— Делфини? — повтори Карулус, все едно всичко останало мина покрай ушите му.
— Делфини. За мозайка.
— Те са ерес. Забранени са.
— Ще я изгорят ли за това? — хладно попита Криспин. Не можа да се сдържи.
Очите на приятеля му трепнаха.
— Не бъди идиот. Какво се е случило? — каза Криспин. — Разкажи ми.
Карулус мина покрай него и влезе в стаята. Видя Шайрин до огъня и примига.
— Добър вечер — каза тя. — Не съм ви виждала от сватбата ви. Добре ли сте? А Кася?
— Мм… да, да, добре сме. Б… лагодаря — заекна Карулус, за първи път загубил дар слово.
— Казаха ми, че императорът е убит — продължи тя, без да му остави време да се съвземе. — Вярно ли е? Кажете ми, че не е.
Карулус се поколеба, после поклати глава.
— Де да можех. Изгорен е в тунела между дворците. От Леканус Далейн, който наистина е избягал днес от острова. И от Лизип калисиеца, който беше в изгнание, както знаете, но тайно се е промъкнал в града.
— Никой друг?
— Двама… екскубитори също са били там. — Карулус изглеждаше притеснен.
— Голям заговор значи. Цели четирима? — каза Шайрин много невинно. — В безопасност ли сме вече? Чух, че сенатът заседава.
— Добре сте осведомена, ваша милост. Заседаваха, да.
— И? — попита Криспин.
— Събраха ги веднага. Гласуваха. Леонт тази нощ ще бъде помазан за император. Утре сутринта ще бъде известено, с коронясването, както и на новата императрица, в катизмата.