Същата нотка отново. Възбудата, която не можеше да потисне. Карулус обичаше Леонт и Криспин го знаеше. Стратегът дори бе дошъл на брачната му церемония, лично го бе повишил, а след това го назначи в личната си охрана.
— А междувременно всички войници в Сарантион издирват старата императрица. — Криспин не прикри жлъчта в гласа си.
Карулус го погледна.
— Кажи ми, че не знаеш къде е тя, приятелю. Моля те.
Нещо болезнено бе заседнало в гърдите на Криспин, като камък.
— Не зная къде е, приятелю.
Гледаха се мълчаливо в очите.
„Тя казва да си предпазлив. И честен“.
Искаше му се да изръмжи ругатня. Не го направи. Данис беше права, или Шайрин. Махна с ръка.
— Претърси къщата. Накарай ги да претърсят.
Карулус се покашля и кимна. Криспин го изгледа и добави:
— И благодаря, че дойде лично. Трябва ли да ме водиш някъде за разпит?
„Не чак толкова честен!“, възкликна рязко в ума му Данис.
Карулус се поколеба още миг и поклати глава. Върна се в коридора и отвори външната врата. Чуха го как се разпореди. Влязоха шестима. Двама се качиха на горния етаж, другите тръгнаха към дъното, за приземния.
Карулус се върна в дневната.
— Може да те разпитат по-късно. Сега нямам заповед за това. Отишъл си на острова с нея, видели сте Леканус, после той изчезнал, а тя заминала. Как?
— Казах ти. С един екскубитор. Не му знам името. Не знам дори дали е заминала. Може още да е на острова, Карулус. Ще я убият, когато я намерят, нали?
Приятелят му преглътна. Изглеждаше нещастен.
— Нямам представа.
— Имаш, разбира се — сряза го Шайрин. — Просто не е по твоя вина, това искаш да кажеш. Нито на Леонт естествено. Нищо не е по негова вина.
— Аз не… наистина не мисля, че той има нещо общо с това — отвърна Карулус.
Криспин го погледна. Най-близкият му приятел тук. Мъжът на Кася. Един от най-почтените и свестни хора, които познаваше.
— И аз не смятам, че е знаел нещо.
— Горкият безпомощен мъж. Тогава трябва да е Стилиана. — Гневът още не беше оставил Шайрин. — Все пак тя е днешният Далейн. Единият брат сляп и затворен, другият — пълен глупак.
Криспин се обърна към нея. Карулус също. Двамата се спогледаха.
— Скъпа, моля те, нека това да остане в тази стая — каза Криспин. — Преди малко ме посъветва да не бъда глупав. Позволи ми да ти кажа същото.
— Той е прав — каза сдържано Карулус.
„Джад да ви остави да гниете дано и двамата!“ прокле безмълвно Данис и Криспин долови в гласа на птицата болката, която жената не можеше да изрече.
— Всички сме нещастни тази нощ — добави Карулус. — Времената не са леки.
„Нещастни? Ще ме разсмее! Той ликува!“ — каза Данис с неприсъща за нея ярост.
Не беше вярно. Или поне не съвсем, но Криспин нямаше как да го каже на глас. Погледна Шайрин и едва сега, на пламъка на светилника, разбра, че плаче.
— Ще я гоните като звяр — каза тя горчиво. — Всички. Цяла армия след една жена, чийто съпруг току-що е убит, чийто живот е свършил с неговата смърт. А после какво? Хвърляте я в някой коптор при Хиподрума? Карате я да танцува гола? Или тихо и кротко ще я убиете? И ще спестите подробностите на горкия добродетелен Леонт?
Говореше жена. И актриса, осъзна най-сетне Криспин. Страх… и неочаквана ярост при мисълта за другата танцьорка, която бе дала облика, за всички тях, на Града и света.
Но и тук дори съществуваха пластове, защото дори Леонт да беше в неведение какво е станало, Стилиана не беше. Не ставаше въпрос само за мъже, преследващи безпомощна жена. Ставаше дума и за две жени във война — и само едната можеше да остане жива.
— Не знам какво ще направят — отвърна Карулус и дори Шайрин, вдигнала лице, без да крие сълзите си, нямаше как да не долови отчаянието в гласа му.
Чуха се стъпки. Един войник застана на прага. Докладва, че в къщата не се крие никой, нито в двора. Другите се изнизаха покрай него и навън.
Карулус погледна Криспин. Канеше се сякаш да добави нещо, но го премълча. Обърна се към Шайрин.
— Може ли да ви придружа до дома ви, ваша милост?
— Не.
Той преглътна.
— Има заповед всеки да си стои в къщата. По улиците има много войници… някои не са… свикнали с града. Ще е по-безопасно, ако…
— Не.
Карулус замълча. След още миг тишина й се поклони и си тръгна.
Криспин го изпрати до външната врата. Карулус спря и го погледна.
— Те… бързат да я намерят тази нощ, както каза. Подозирам, че докато я търсят, ще има недоразумения.
Криспин кимна. „Недоразумения“. Уклончива дума в устата на придворен. Промени ставаха тази нощ, докато се издигаше луната. Но не и по вина на Карулус.