Което си беше вярно, реши Кирос. Самият акт на приготвянето на храна действаше успокояващо. Той например усети как страхът му понамаля, щом се увлече в рутинното, неизискващо мисъл занимание с избора, чистенето и рязането на зеленчуците за супата, добавянето на подправки и сол, опитването и донагласянето на вкуса, погълнат от работата си като всички други из кухнята.
Човек почти можеше да си въобрази, че е ден на пиршество и всички са затънали в обичайната суетня на подготовката му.
Почти, но не съвсем. Дори оттук чуваха стенанията на мъжете, от гняв и от болка, докато ги внасяха в двора от побеснелите улици. Кирос вече бе чул имената на десетина познати му мъже, загинали днес на Хиподрума или в уличните боеве.
Расик на плота до него сипеше люти ругатни, кълцаше с едва сдържан бяс лук и моркови все едно са Зелени или войници. Ходил беше на състезанията сутринта, но не и следобеда, когато бе избухнало насилието: на работниците в кухнята, изтеглили щастливите сламки, им се разрешаваше да идат на първите надбягвания със строгата заповед да се върнат преди последната сутрешна надпревара, за да помогнат в приготвянето на обяда.
Кирос се опитваше да не обръща внимание на приятеля си. Сърцето му бе натежало и изпълнено със страх, не с гняв. Насилието вън беше ужасно. Хора страдаха, умираха. Безпокоеше се за майка си и баща си, за Скорций и Асторгус.
А императорът беше мъртъв.
Императорът беше мъртъв. Кирос беше дете, когато умря Апий, и все още почти дете, когато първият Валерий отиде при бога. И двамата бяха напуснали този свят в леглата си, в мир. Днес се говореше за черно убийство, убит беше помазаникът на Джад, божият наместник на земята.
Тъкмо това хвърляше сянка над всичко, мислеше си Кирос, като призрак, едва видим с крайчеца на окото, надвиснал над колонада или купол на храм, променил гаснещата слънчева светлина, очертани на фона на свършващия ден и идещата нощ.
На мръкване запалиха факлите и светилниците. Палатата заприлича на нощен стан край бойно поле. Пристройките вече бяха пълни с ранени и Струмозус нареди масите в залата за пиршества да се покрият с чаршафи и да се използват като легла. Самият той беше навсякъде — енергичен, съсредоточен и невъзмутим.
Влезе в кухнята, спря и се огледа. Махна на Кирос и Расик, и на още двама.
— Отдъхнете малко. Хапнете нещо, легнете или просто се разтъпчете. Каквото искате. — Кирос изтри потта от челото си. Бяха работили почти без отдих от обедната храна, а вече беше нощ, съвсем тъмно.
Нито му се ядеше, нито му се лягаше. На Расик също. Излязоха от сгорещената кухня в студените, осветени от пламъците на факли сенки на двора. Кирос потръпна от студ — нещо необичайно за него. Съжали, че не се е заметнал с нещо върху потната туника. Расик предложи да слязат до портите и тръгнаха, Кирос повлече куция си крак, мъчеше се да не изостава от приятеля си. В небето блещукаха звезди. Нито една от двете луни не беше изгряла. Някакво приспиващо затишие цареше тук отвън. Не се чуваше плач, не мъкнеха ранени, нито притичваше някой по работа между пристройките или към залата за пирове.
Стигнаха при стражите на портата. Бяха въоръжени с мечове, копия, носеха метални нагръдници. И шлемове носеха, като войници. Оръжията и бронята бяха забранени за граждани по улиците, но палатите на фракциите си имаха свои закони и им се разрешаваше правото да се отбраняват
Тук също беше тихо и спокойно. Надникнаха през решетките на портата към тъмната улица навън. От време на време пробягваха смътни фигури, отекваха далечни викове, горяща факла се мярна в другия край. Расик попита има ли някакви новини. Един от охраната каза, че сенатът се е събрал.
— Защо? — сопна се Расик. — Безполезни дебели пръдльовци. Повече дажба вино ли си гласуват, или карчитски момчета?
— За император гласуват — каза стражът. — Като ти е малък мозъкът, чираче, дръж си поне устата затворена да не го показваш.
— Майната ти — изръмжа Расик.
— Расик, млъкни — намеси се бързо Кирос и обясни на стражите: — Изнервен е.
— Всички сме изнервени — отвърна навъсено мъжът. Кирос не го познаваше.
Чуха зад себе си стъпки и се обърнаха. Беше колесничарят.
— Тарас! — рече един друг от охраната, много почтително.
В кухнята вече бяха чули: Тарас, най-новият им състезател, беше спечелил първата следобедна надпревара с помощта на чудодейно завърналия се Скорций по някакъв зашеметяващ, удивителен начин. Бяха излезли първи, втори, трети и четвърти, с което бяха заличили триумфите на Зелените от предния кръг и от сутринта.
А след това, по време на победните обиколки, беше избухнало насилието.