— Не! — отсече друг с тежък северняшки акцент, властно. — Има заповед. Вътре — не. Да вървим.
Расик плачеше, викаше за помощ и сипеше мръсни ругатни в безсилен гняв. Тарас едва се сдържаше да не започне и той. Войниците се обърнаха да си тръгнат, един прекрачи проснатото тяло на промушения помощник-готвач. В двора се появиха още запалени факли.
— Какво стана? — Беше Струмозус с басанидския доктор и няколко други мъже.
— Още десетина наши ги върнаха — отвърна един от стражите. — Двама най-малко са тежко ранени, изглежда, от войниците. И току-що…
— Кирос! — проплака Расик и задърпа готвача за ръкава. — Струмозус, виж! Убиха Кирос!
— Какво!? — Тарас видя как се промени физиономията на дребния мъж. — Хей! Спри! — изрева готвачът и войниците — изненадани — се обърнаха. — Дай светлина! — сопна се рязко Струмозус през рамо и тръгна право през портите. Тарас се поколеба за миг, но го последва. Спря се малко назад.
— Скапана жалка мърша! Искам името и званието на водача ви! — ревна след тях дребният готвач, едва сдържаше беса си. — Веднага! Казвай!
— Кой си ти, че да заповядваш на…
— Говоря от името на законната Синя фракция, а вие сте на улицата ни и при портата на палатата ни, гнидо жалка. Има си правила и не са отменяни от над сто години! Искам името ти — ако ти си краставият водач на тези пияни тъпаци, дето позорят армията ни.
— Дебел дребосък — подвикна войникът в отговор. — Много говориш. — Изсмя се, обърна се и си тръгна, без да поглежда назад.
— Расик, Тарас, ще ги познаете ли? — Струмозус стоеше вцепенен, стиснал юмруци.
— Мисля, че да — отвърна Тарас. Когато коленичи до ранения, беше погледнал право в лицето войника, промушил Кирос.
— Значи ще отговарят за това. Гений убиха тук тази нощ, разбойниците му невежи!
Докторът се доближи.
— Това по-лошо ли е, отколкото да убият обикновен човек? Или стотина? — Тихият му глас издаваше дълбоката му умора. — А защо е гений?
— Готвач ставаше от него. Истински — отвърна Струмозус. — Майстор.
— Аха. Майстор. Доста млад е за това. — Погледна лежащия в краката им Кирос.
— Ти никога ли не си виждал жива дарба, гениалност? Ти самият не си ли млад въпреки целия този маскарад с боядисаната брада и нелепата ти тояжка?
Тарас видя как лекарят вдигна глава и на светлината на факлите на лицето му се изписа нещо… спомен?
Но басанидът не отвърна нищо. Дрехите му бяха оцапани с кръв, имаше кръв и на бузата. Точно в този момент изобщо не изглеждаше млад.
— Това момче бе моето завещание — продължи Струмозус. — Нямам синове, нямам си наследници. Той… щеше да ме надмине след време. Щяха да го запомнят!
Докторът се поколеба. Погледна пак неподвижното тяло, въздъхна и промърмори:
— Все още може и да те надмине. Кой реши, че е мъртъв? Няма да оцелее, ако го оставите тук на камъните. Колумела би трябвало да може да промие раната и да я превърже — видя как го правя. И знае да шие. След това…
— Жив е! — извика Расик, втурна се и падна на колене до Кирос.
— Полека! — сряза го лекарят. — Донесете носилка и го приберете. И да не сте дали на онзи тъпак Амплиарус да му пуска кръв. Ако го предложи, изхвърлете го от стаята. Оставете го на Колумела. — Обърка се към Струмозус. — Е, къде са ми придружителите? Трябва да си ходя вече. Ужасно съм… уморен — въздъхна той и се подпря на тояжката си.
Майсторът готвач го погледна,
— Само още един пациент. Този. Моля ви. Казах ви, нямам синове. Вярвам, че той… Нямате ли деца? Разбирате ли какво ви говоря?
— Вие си имате лекари. Никой от хората днес не беше мой пациент. Не трябваше дори за колесничаря да идвам. Щом някои хора държат да са глупаци…
— Значи са просто такива, каквито бог ги е създал, или Перун и Богинята. Докторе, ако това момче умре, ще е победа за Азал. Останете. Уважете професията си.
— Колумела…
— Той цери конете. Моля ви!
Басанидът го изгледа и поклати глава.
— Обещахте ми охрана. Това не е медицината, която практикувам. Нито животът, който живея.
— Никой не живее живота си, както му харесва. На кого му харесва насилието в мрака?
Последва мълчание. Лицето на басанида беше безизразно. Струмозус го гледаше. После заговори почти шепнешком:
— Ако сте решили, не мога да ви задържа, разбира се. Съжалявам за неучтивите си думи. Сините на Сарантион ви благодарят за помощта, днес и тази нощ. Няма да останете невъзнаграден. — Готвачът се обърна към пазачите. — Двама да излязат с факли. Само на улицата. Повикайте хора на градския префект. Няма да са далече. Те ще отведат доктора до дома му. Расик, изтичай доведи четирима, да вземат плота на някоя маса. Колумела да се приготви.