Леонт мълча дълго.
Най-сетне, със строга сдържаност, изписана на великолепното лице, се обърна към стария канцелар и зададе един въпрос:
— Вие съгласен ли сте? Че Леканус Далейн не е могъл сам да замисли това от острова?
А Гесий, отправил вътрешен зов към бога, че е недостоен за толкова щедрост, отвърна само, привидно спокоен и невъзмутим като тъмна вода в безветрено утро:
— Да, превелики господарю. Повече от сигурно е, че не е могъл.
— А знаем, че Терций е страхливец и глупак.
Този път не беше въпрос. Канцеларът и кралицата не отрониха и дума повече. За Гесий бе трудно да си поеме дъх, мъчеше се да го скрие. Имаше чувството, че везни са надвиснали във въздуха, над горящите свещи.
Леонт се обърна към тялото под копринения саван на ложето.
— Те го изгориха. Сарантийски огън. Всички знаем какво означава това.
Знаеха го. Въпросът бе дали самият Леонт ще го признае. За Гесий отговорът бе отрицателен, докато жената — тази друга висока русокоса жена със сини очи — не бе дошла, за да промени всичко. Беше приканила канцелара да говори на новия император, казала му бе какво трябва да се каже. Той бе готов да го направи — бездруго нямаше вече какво да губи — и изведнъж новият император бе дошъл сам. Богът беше загадъчен, неведом, изумителен. Как можеше да съществуват хора, които да не са смирени?
Леонт — мускулите му заиграха под туниката и халата — пристъпи към ложето, към мъртвия Валерий Втори, покрит от глава до пети с пурпурна коприна. Канцеларът знаеше, че в скръстените си под плата ръце покойникът стиска слънчев диск. Самият той го бе сложил в тях, както и монетите върху очите на Валерий.
Леонт постоя за миг между високите свещи, взрян в трупа, а след това с рязък, гневен жест дръпна коприната.
Жената бързо извърна очи от ужасната гледка. Канцеларът също, макар вече да беше видял изгорения тази нощ. Новопомазаният император на Сарантион обаче, войник от половин стотина бойни полета, войник, виждал смъртта в безчет форми и лица, дори не трепна. Все едно му беше необходимо да види, помисли Гесий, забил очи в мраморния под.
А после двамата чуха как Леонт издърпа отново савана нагоре, за да покрие благоприлично покойника.
Отстъпи назад. Пое дъх. Последната тежест, поставена безвъзвратно на везните във въздуха.
И заяви с глас, недопускащ възможността за съмнение или грешка:
— Това е мръсна и черна мерзост в очите на Джад. Той беше божият помазаник, свят и велик. Канцеларю, ще се разпоредите да намерят Терций Далейн, където и да се намира. Да бъде окован и екзекутиран. И ще ми доведете веднага в тази стая жената, която беше моя съпруга, за да може за сетен път да види това — своето деяние.
„Която беше моя съпруга“.
Гесий се изправи толкова бързо, че за миг се замая. Излезе през вътрешната врата, през която бе влязъл императорът. Светът се бе променил и се променяше отново. Никой, и най-големият мъдрец, не можеше да дръзне да твърди, че знае какво таи бъдещето.
Затвори вратата.
Така двама души останаха сами, с мъртвия и свещите, и златното дърво, в стая, направена за раждания и смърти на императори.
Гизел, още на колене, вдигна очи към мъжа пред себе си. И двамата мълчаха. Усещаше в себе си нещо толкова изпълващо, така напрегнато, че почти болеше.
Той пръв наруши тишината; пристъпи към нея. Тя се изправи едва когато й подаде ръка, за да й помогне, и затвори очи, когато целуна дланта й.
— Няма да я убия — промълви той.
— Разбира се — отвърна тя.
И задържа очите си затворени — силно стиснати, та да не се види онова, което грейна в тях в този миг.
Имаше сложни проблеми, свързани с брака и наследяването на императорската власт, и хиляди подробности около правото и вярата, които изискваха сериозна грижа. Трябваше с формално благоприличие да се уреди смъртта на някои лица. Стъпките, предприети (или непредприети) в началото на едно управление, могат да предопределят неговия облик.
Светлейшият канцелар Гесий, утвърден на поста си същата тази нощ, се зае с тези неща. Включително със смъртите.
Но беше необходимо известно време, за да се спази задължителният протокол. Ето защо коронясването на Хиподрума бе отложено за след три дни. В онази утрин, ведра и предвещаваща добро, в катизмата, пред събралите се и изпаднали в луд възторг граждани на Сарантион — над осемдесет хиляди души, ревящи с цяло гърло — Леонт Златния прие името Валерий Трети, смирено положи святата клетва и след това увенча своята златна императрица Гизел, която не смени името си, дадено й от нейния баща в деня на раждането й във Варена, и така бе записана в историята, когато дойде ред делата на тяхното управление да влязат в хрониките.