Това всъщност напълно устройваше Екодес, въпреки че никога нямаше да го каже на друг. Факт беше, че мразеше корабите и морето със страх, дълбок до костите, като от езически магии. Мисълта, че ще повери тялото и душата си на някое от онези тумбести тромави корита в залива с техните пияни капитани и екипажи, го плашеше безкрайно повече от всяко нападение на басаниди или пустинни племена, дори от запенените от бойна ярост карчити в единствената му срочна служба на север.
В битка човек може да се защити или да се оттегли, ако се наложи. Човек с понатрупан опит винаги намира начин да оцелее. На кораб, особено при буря (Джад да не дава дано!), или просто отнесен далече от брега, за войника не остава нищо друго, освен да си изповръща червата и да се моли. А Батиара си беше далече. Много далече.
Ако питаха Екодес от Сория, нямаше да е никак зле, и много мъдро даже щеше да е стратегът — славният нов император — да реши да поразмисли повечко за кампанията на запад, да насочи армията на североизток, да речем (в тъмното разправяха, че проклетите басаниди били нарушили мира, пратили били голяма сила през границата).
Няма как да те повишат в центурион за добро воюване, ако се удавиш по пътя, нали?
Прие стегнатия доклад на Приск, че дворът и градината са празни. Претърсването на къщите вече го бяха свели до рутинна практика. Достатъчно пъти го бяха правили тази нощ. Стаите на долния етаж откъм входа на тази бяха направени на нещо като лечебница и бяха празни. Икономът — суховат намръщен тип с изпито лице — послушно събра слугите и гарантира поименно за трите жени. Приск и още четирима минаха по коридора да проверят слугинските стаи и кухнята. Екодес с възможно най-учтив тон попита кой живее в стаите горе. До тази сутрин имало двама души, обясни икономът. Възстановяващ се пациент и басанидския лекар, отседнал тук като гост на сенатора.
Екодес се въздържа (учтиво) да се изплюе на пода при споменаването за басанид и попита:
— Какъв пациент?
— Имаме указания да не казваме — отвърна невъзмутимо икономът. Говореше гладко, с чувство на превъзходство, кучият му син, а това Екодес най-много го мразеше. Беше най-обикновен слуга, а се държеше, все едно че е роден сред маслинови горички и лозя.
— Майната им на указанията ти — отвърна съвсем спокойно Екодес. — Нямам време. Какъв е този пациент?
Икономът пребледня. Една от жените вдигна ръка пред устата си. Екодес си помисли (не беше съвсем сигурен), че може би прикрива кикот. Сигурно се чукаше с тоя кучи син, за да си запази работата. Готов беше да се хване на бас, че ще й хареса да го попритесни.
— Да разбирам ли, че ми заповядвате да ви кажа? — попита икономът.
Конско лайно, помисли си Екодес. Гърба гледа да си пази.
— Точно така. Казвай.
— Пациентът беше Скорций от Сория — каза икономът. — Рустем от Керакек го лекуваше тук тайно. До тази сутрин.
— Свети Джад! — възкликна Екодес. — Ти майтап ли си правиш с мен?
Дори дотук да съществуваше някакво съмнение, изражението на иконома даде ясно да се разбере, че не е от тези, дето ще седнат да си правят майтап.
Екодес нервно облиза устни и се помъчи да осмисли току-що наученото. Нищо общо нямаше с нищо, но си беше новина, и то каква! Скорций беше на стрела с дълъг лък разстояние преди най-прочутите синове на Сория. Героят на всяко момче и мъж в граничещата с пустинята страна, включително и на Екодес. Стотици войници в отпуска бяха присъствали на днешните състезания и историята за неочакваното появяване на шампиона на Сините на Хиподрума… и всичко, което бе последвало, се бе разчула. Разправяха, че можело да умре от раните си. Императорът и най-великият колесничар в един и същи ден. Джад да не дава.
А това какво щеше да причини на суеверните в армията, и то в навечерието на уж най-великата война за възвръщане на владения?
И ето ти го Екодес, в същата къща, където се бе възстановявал Скорций, лекуван тайно от басанид! Каква история щеше да излезе от това! Едва щеше да изтрае, докато се върне в казармата.
Но засега само кимна на иконома, със сдържана и строга физиономия.
— Разбирам защо е било тайна. Но успокойте се — никой от нас няма да го издаде. Някой друг да е в къщата?
— Само лекарят.
— Басанидът? И къде е?
— На горния етаж. В стаята си.
Екодес се обърна към Приск, който тъкмо идваше по коридора, и каза: