— С тази стая се заемам лично. Не искаме оплаквания, нали? — И погледна питащо иконома.
— Първата стая вляво от стълбището. — Услужлив човек. Стига да си му обяснил правилата на играта.
Екодес тръгна нагоре. Скорций! Бил е тук! А този, който е спасил живота му…
Почука рязко на първата врата, не изчака да го поканят. Това беше претърсване все пак. Докторът можеше да е свършил добра работа, но пък беше проклет басанид, нали?
Точно така се оказа.
Жената, която го беше яхнала в леглото, се обърна, щом Екодес отвори, и писна, но след това изля порой мръсотии. Екодес едва успя да схване същината: тя ругаеше на басанидски.
А после се смъкна от мъжа и покри голотата си с чаршафа. Мъжът се надигна. Беше гневен — съвсем обяснимо, предвид обстоятелствата.
— Как смеете! — изсъска. — Това ли е сарантийското възпитание?
Екодес наистина се почувства малко като натрапник. Курвата от Изтока (в Сарантион имаше курви от цял свят) се пенеше и ръсеше клетви, все едно никога досега не е показвала голия си задник на войник. Вече беше превключила на сарантийски, доста завалено, но разбираемо все пак, и изтърси няколко много пиперливи и недвусмислени твърдения, свързани с майка му и къде и с кого лягала.
— Млък! — Лекарят я перна по бузата и тя се разциври. Жените си го просят понякога, помисли одобрително Екодес. Явна истина и за Басания, както и за навсякъде другаде по света. Всъщност защо не?
— Какво правите тук? — опита се да си придаде малко достойнство сивобрадият лекар. Екодес го досмеша — достойнството не е лека работа, когато са те изненадали под друсаща се отгоре ти курва. Басаниди! Толкова ги няма като мъже, че не могат да сложат жените под себе си, където им е мястото. — Кой сте вие?
— Екодес, Втори Аморийски пехотен. Заповед за претърсване на всички къщи в Града. Търсим една избягала жена.
— Защото не можеш да си вземеш жена! Всички бягат от тебе! — изграчи курвата до лекаря и зяпна, възхитена от собственото си остроумие.
— Чух за претърсването — отвърна басанидът сдържано. — В палатата на Сините, където лекувах един пациент.
— Скорций? — не можа да се сдържи Екодес.
Лекарят се поколеба. После сви рамене. „Не е мой проблем“, сякаш казваше жестът.
— И други. Войниците ви днес не бяха особено вежливи, нали.
— Заповеди — отвърна Екодес. — Трябваше да се спрат размириците. Как е… колесничарят? — Това ако не беше клюка!
Докторът отново се поколеба. Отново сви рамене.
— Счупени ребра, отворена рана, загуба на кръв, смъкнал се дроб може би. Ще го разбера сутринта.
Курвата продължаваше да го гледа с гняв, макар да си беше затворила мръсната уста. Имаше хубаво, зряло тяло според това, което бе успял да види, но косата й беше сплъстена, гласът — пронизителен и дразнещ ухото, а и не изглеждаше особено чиста.
— А тази жена? Коя е?
Докторът се покашля.
— Хм… разбирате, че семейството ми е далече, нали? А един мъж, дори и на моята възраст…
Екодес се подсмихна.
— Няма да ида в Басания да кажа на жена ви, ако това имате предвид. Между другото тук, в Сарантион, можехте да си намерите и нещо по-добро. Или предпочитате да ви приказват мръсотии на родния ви език?
— Я се погледни бе! — изръмжа жената. — Никоя жена няма да легне с тебе, та ако ще злато да й даваш!
— Дръж се по-прилично. Тук е сенаторски дом все пак.
— Точно така — не му стана длъжен докторът. — Приличието в момента наистина е наложително. Бъдете така добър да си довършите задълженията и напуснете. Признавам, тази среща не я намирам нито за прилична, нито за забавна.
„Не се и съмнявам, свиньо басанидска“, помисли си Екодес. Но вместо това отвърна:
— Съжалявам, докторе. Изпълнявам заповеди, както разбирате. — Повишение трябваше да пази все пак. Тази свиня живееше тук и лекуваше Скорций, значи трябваше да е важна фигура.
Екодес огледа помещението. Обичайна стая на горния етаж за този квартал. Най-добрата, с изглед към градината. Приближи се до прозореца към двора. Беше тъмно. Долу вече бяха претърсили. Върна се при вратата, погледна пак към леглото. Двамата вече бяха седнали и го гледаха мълчаливо. Жената общо взето беше покрила голотиите си с чаршафа. Почти. Обаче му беше намигнала още докато го ругаеше. Курви! До една.
Редно беше да се погледне под леглата, разбира се — удобни места за криене. Но пък редно беше и да преценяваш като декурион (бъдещ центурион?) и да не си губиш времето. До разсъмване трябваше да се претърсят още много къщи. Заповедта беше недвусмислена: искаха жената да бъде намерена преди утрешната церемония на Хиподрума. А Екодес беше повече от убеден, че доскорошната императрица на Сарантион не е под леглото, на което се сношаваха тези двама басаниди. Нямаше какво да търси повече тук.