— Както и да е, можете да продължите, докторе — подхвърли Екодес, ухили се и излезе.
Приск тъкмо идваше по коридора с още двама.
— Едната стая е била обитавана, но вече не е. Пациент някакъв.
— Да тръгваме. За това ще ти разправям навън. Не е за вярване, мамка му!
Мръсна уста имаше басанидската курва, но хубав задник, добре закръглен, помисли си, докато слизаше пред Приск по стъпалата. Гледката, която го стъписа, когато отвори вратата, си беше доста възбуждаща. Мина му през ума дали ще може и той да си вземе някое момиче тази нощ. Едва ли. Не и за честни войници без злато в кесията.
Изчака хората му да се изнижат навън и кимна на иконома. Учтиво. Благодари му дори. Сенаторска къща все пак. Казал беше името си на влизане. Изведнъж се сети за нещо.
— Тоя мръсник басанидецът откъде си намира курвите?
Икономът бе искрено възмутен.
— Що за думи? Отвратително! Басанидът е прочут лекар и… и почетен гост на сенатора!
Екодес примига, после се изсмя. Виж ти! Колко сме чувствителни! Което говореше нещо, нали? Момчета? Отбеляза си наум да поразпита после за този сенатор — Боносус. Понечи да наругае иконома, но жената зад него му се усмихна и му смигна, с пръст на устните.
Екодес се ухили. Тази си беше хубавичка. И беше ясно също така, че прекалено благовъзпитаният иконом изобщо не знае какво става в тази къща.
— Добре — каза той и изгледа многозначително жената. Можеше пък и да намери време да намине насам по-късно. Едва ли, но знае ли човек. Икономът бързо погледна през рамо към жената, а нейната физиономия моментално стана съвсем благочестива; беше свила чинно ръце и навела очи. Екодес пак се ухили. Жени. Измамнички по рождение, до една. Но тази поне беше чистичка, точно каквито му допадаха, не като мръсницата от Изтока горе.
— Все едно — каза на иконома. — Вършете си работата.
Нощта отминаваше, бърза като колесница. Трябваше да намерят жената преди съмване. Обявената награда беше наистина голяма. Дори на десет да си я поделяха (с двоен дял за декуриона естествено), всички можеха да се пенсионират, като им свърши службата, и да си живеят в охолство. Да си имат чистички слугинчета или жени — че и двете, защо не. Ако се забавеха — едва ли. Хората му го чакаха нетърпеливо на улицата.
— Така, момчета. Следващата къща — каза той делово.
Икономът затръшна вратата зад гърба му.
Възбудата, която изпита под чаршафите, го беше смутила, докато тя симулираше съвкупление, уж че го язди, когато отвориха вратата. Не му беше позволила да заключи и с леко закъснение той се сети: стаята щеше да бъде претърсена. И че идеята е войниците да ги заварят точно така и те двамата да се направят на възмутени. Гласът й, ахване, недоволно ръмжене и мръсни ругатни, го беше стъписал почти колкото дребния войник на вратата. За самия него, след като съзнаваше, че животът му е изложен на риск, не беше никак трудно да докара гняв и враждебност.
Аликсана се беше смъкнала от него и се беше увила с чаршафа. Изстреля цял залп мръсни обиди към войника, а Рустем, подтикнат повече от страха, отколкото от друго, я зашлеви и сам се смая от себе си.
След като вратата се затвори, изчака един убийствено дълъг миг, чу отдалечаващите се стъпки по скърцащите стъпала и най-сетне промълви:
— Простете. Плесникът… Аз…
Легнала до него, тя дори не го погледна.
— Не. Много добре се получи дори.
Той се покашля.
— Бих могъл да заключа вече, ако това беше… истинско.
— Съвсем истинско е — прошепна тя.
Всичките й сили вече като че ли се бяха изцедили. Той усещаше голотата й до себе си — но никакво желание. Дълбок срам изпита от това и още нещо, неочаквано близо до тъгата. Стана и бързо навлече туниката си, без долните дрехи. Отиде до вратата, заключи. Когато се обърна, тя седеше в леглото, загърната в чаршафите.
Рустем се поколеба — кораб без пристан в бурно море. После седна на пейката до огнището. Загледа се в пламъците, сложи една цепеница, разрови жарта, колкото да спечели време. Попита я, без да я поглежда:
— Кога научихте басанидски?
— Добре ли се справих?
— Дори аз не мога да ругая така.
— Убедена съм, че можете. — Гласът й беше сух. — Понаучих малко като млада, главно ругатни. След това повече, покрай приемите на посланици. Мъжете се ласкаят, когато жена им заговори на родния им език.
— А… гласът? — Като на мръсна брантия от пристанищни каупона.
— Не забравяйте, че бях актриса, докторе. Почти същото като курва, поне според някои. Бях ли убедителна?