— Дотук тази нощ бях достатъчно предпазлив, нали?
Тя се усмихна отново. Щеше да го запомни завинаги.
На вратата се почука. Четири пъти бързо, два — бавно. Рустем скочи, заоглежда се в паника. Всъщност нямаше къде да я скрие.
Но Аликсана каза:
— Сигурно е Елита. Всичко е наред. Тя спи с вас, нали? Интересно дали ще ми се ядоса?
Той отиде до вратата и отвори. Елита влезе припряно, погледна уплашено към леглото, видя, че Аликсана е там. Падна на колене пред Рустем, взе ръката му и я целуна. После отново се обърна към леглото, все така на колене. И прошепна на дрипавата мръсна разчорлена жена:
— О, ваше величество! Какво ще правим сега?
Извади камата от колана си и я сложи на пода.
И заплака.
От дълго време бе най-доверената от жените около императрица Аликсана. Доставяше й удоволствие, почти осъдително пред Джад и неговите клирици. Смъртните, особено жените, не биваше да се поддават на греха на гордостта.
Но беше факт.
Беше последната останала будна в къщата, след като й наредиха да нагледа огъня долу и да угаси светилниците, преди да се качи при доктора. Поседя на тъмно в преддверието, загледана в лунната светлина през високия прозорец. Чуваше стъпките по другите стаи на приземния етаж, чу как секнаха, щом всички си легнаха. Задържа се още тук, със свито сърце. Трябваше да изчака, но се боеше да чака дълго. Най-сетне тръгна по коридора и тихо отвори вратата на една от спалните.
Приготвила си беше извинение, макар и не много добро, в случай че се окаже буден.
Икономът, който поддържаше къщата за Плавт Боносус, беше вещ в работата си, но не особено умен. Все пак при излизането на войниците бе казано нещо. Недоразумение. Можеше и да е забавно, но не беше. Никак, след като залогът бе така отчайващо голям. Няколко разменени реплики, които можеше да са фатални, ако някой сглоби късчетата.
Наградата, предложена за нея и огласена от глашатаите из Града, бе неописуемо голяма. Ами ако икономът се събудеше през нощта от споходила го внезапно мисъл? Ако някой демон или призрак го навестеше? Ако изведнъж под късните луни прозреше, че войникът е имал предвид, че има жена горе? Жена! Икономът можеше да се събуди, да помисли, да изпита гъдела на любопитството и алчността, да стане в тъмната къща, да тръгне по коридора със запален светилник. Да отвори входната врата. Да повика стражата на градския префект.
Беше си риск. Голям риск.
Влезе в стаята, самата тя тиха като призрак, и го погледна. Той спеше по гръб в леглото. Помъчи се да втвърди сърцето си.
Верността, истинската вярност, понякога изисква смърт. Императрицата (винаги щеше да продължава да я нарича така) все още беше в къщата. Не беше нощ за рискове. Можеше да проследят убийството на иконома до нея… но пък понякога се налага смъртта да е твоята.
— Ваше величество, не можах да го убия. Опитах се, отидох, но…
Момичето плачеше. По острието на камата на пода пред нея нямаше кръв. Рустем погледна Аликсана.
— Трябваше да помисля, преди да те направя екскубитор — каза Аликсана. И пак се усмихна. Малко криво може би.
Елита вдигна очи. Прехапа устна.
— Не смятам, че се налага да го убиваме, скъпа — продължи Аликсана. — Ако все пак се събуди с подобна мисъл, отиде до вратата и повика стража… промуши го с меча си.
— Ваше величество, аз нямам меч…
— Зная, дете. Казвам ти, че не се налага да го убиваме, поне засега. Ако се беше сетил, вече щеше да ме е издал.
Рустем, който разбираше едно-друго от спане и сънища, не беше толкова убеден, но си замълча. Аликсана го погледна.
— Докторе, ще позволите ли две жени да споделят ложето ви? Опасявам се, че няма да е толкова възбуждащо, колкото го предполагат думите.
Рустем се покашля.
— Вие наистина трябва да поспите, ваше величество. Легнете в леглото. Аз ще дремна на стола, а Елита може да си постеле до огъня.
— И вие трябва да си починете. Животът на някои хора ще зависи от вас сутринта.
— Ще си почина. Много нощи съм изкарал на столове.
Вярно беше. На столове, а и на по-лоши места. На гол камък, с армията в Испахан. Уморен беше до смърт. Виждаше, че и тя е капнала.
— Отнемам ви леглото значи — измърмори тя и се просна по гръб. — Не е редно, но…
Заспа още докато говореше.
Рустем погледна слугинята, готова да убие за нея. Мълчаха. Махна й към възглавниците и тя взе една, отиде до огъня и легна. Той отиде до леглото, зави императрицата с одеяло, взе друго и отиде до жената край огъня. Тя го гледаше. Зави и нея.
Отиде до прозореца. Надникна навън, видя посребрените от бялата луна дървета в градината. Затвори прозореца, дръпна пердетата. Вятърът се бе усилил, нощта ставаше студена. Тръшна се на стола.