Друг човек бе отказал да се опита да убие. А заповедта за това бе дошла от царя.
Винаш, син на Винаш, гарнизонният командир на Керакек, каза тихо:
— Ако намерението ви е да останете тук или да отидете другаде, покорно моля за съгласието ви да попътувам известно време с вас. Пътищата ни може да се разделят след това, но ще ви предложим помощта си. Аз вярвам… приемам това, което вижда детето. Впрочем, някои хора в пустинята притежават това… знание.
Рустем преглътна.
— Ние? Говорите и за другите трима ли?
— Те споделят мнението ми за момчето. Пътувахме с него. Някои неща просто се виждат.
И млъкна.
Рустем още държеше ръката си на крехките раменца на Шаски.
— Дезертирате от армията. — Сурови думи. Трябваше да ги изрече, тук и открито.
Винаш трепна. След това изправи рамене и го погледна в очите.
— Обещах да освободя хората си, което е във властта ми като техен командир. Официалните писма ще бъдат изпратени.
— А за вас самия?
Никой не можеше да напише такова писмо за командира. Винаш си пое дъх.
— Няма да се върна.
И погледна Шаски и се усмихна. Не каза нищо повече.
Живот, променен напълно.
Рустем огледа всички — жените си, малката дъщеря, мъжа, който току-що бе хвърлил жребия си с тях, — и изведнъж се сети къде могат да заминат. Щеше да го повтаря след време, когато разказваше цялата тази история.
Ходил беше вече далече на изток, щеше да разказва на гости над чаша вино в други земи. Защо да не попътува също толкова далече на запад?
Отвъд Батиара, много отвъд нея, имаше страна, която все още добиваше облик, тепърва се определяше, голяма страна с морета от три страни, така поне разправяха. Страна, където можеха да започнат наново, а и щяха да имат възможност да видят и какво представлява Шаски, наред с всичко друго.
И в Еспераня имаше нужда от лекари, нали?
Малко преди обед ги придружиха през града, по необичайно притихналите улици, до палатата на Сините. По заповед на фракционария Асторгус, освободен тази сутрин от градската префектура, няколко мъже отплуваха отвъд проливите с бележка от Винаш да приберат другите му двама войници от Деаполис.
Посрещнаха ги почтително и им дадоха стаи. Малко преди да отиде да нагледа пациентите си, Рустем научи от дребния майстор готвач, командвал тук предната нощ, че издирването на изчезналата императрица е прекратено преди разсъмване.
И че изглежда имало сериозни промени в Имперския прецинкт през нощта.
Шаски обичаше коне. Малката Иса също. Един усмихнат коняр със слама в косата я качи на един: минаха в бавен кръг по открития двор. Веселият й смях изпълваше двора и караше хората да се усмихват, забързани всеки по работата си в лъчезарния ден.
15
На сутринта евнусите, които почти неизменно първи чуваха дворцовите новини, казаха на Криспин какво се е случило през нощта.
Общото им настроение бе съвсем различно от унинието предната вечер. Човек можеше да го нарече възбуда. Цвят на изгрев, неочакван при това, ако човек беше настроен да разсъждава така. Криспин усети как сънищата му се изплъзват в огнената яркост на думите им, във внезапния вихър дейности наоколо, като разгъващи се от попътен вятър платна.
Помоли един да го придружи до Порфирната стая. Не беше очаквал, че ще може да влезе отново, но евнухът само махна с ръка и стражите им отвориха вратите. Тук също имаше промени. Четирима от екскубиторите, облечени церемониално и с бронзови шлемове, стояха като статуи в четирите ъгъла на стаята. Имаше много цветя, традиционното блюдо с храна за път на душата на покойника беше на мястото си на масичката до лицето. Над увитото в саван тяло все така горяха факли.
Все още беше много рано. Никой друг нямаше тук. Евнухът изчака вежливо до вратата. Криспин пристъпи вътре, коленичи за втори път до Валерий и направи знака на слънчевия диск. Този път изрече ритуалните слова и поднесе молитва за отпътувалата душа на човека, който го бе довел тук. Съжали, че няма какво повече да каже, но мислите му бяха все още оплетени и объркани. Стана и евнухът го изведе навън и през градините до Бронзовите порти, откъдето го пуснаха да излезе на форума на Хиподрума.
Тук вече имаше признаци на живот. Обичайният живот. Видя Святия шут: стоеше на привичното си място и редеше напълно предсказуемата си литания за суетата на земното богатство и власт. Две сергии с храна вече бяха подредени, едната предлагаше печено на шиш агнешко, другата — печени в жар кестени. И пред двете имаше купувачи. Появи се и продавач на кисело мляко. Един уличен жонгльор занарежда вещите си недалече от Святия шут.