Гледаше императора, който му беше казал точно това в гъстата мокра пара преди половин година.
Виждаше, че Леонт също си го спомня. Леонт, който не беше Валерий, изобщо не беше Валерий, но посвоему разбираше, каза тихо:
— Ще похабиш своя труд?
А Криспин отвърна също тъй тихо:
— Не е хабене.
Обърна се отново и започна да се изкачва, както го беше правил толкова много пъти, по скелето и към купола.
И преди да стигне мястото, където гладко бе положена подложката за тесерите и го очакваше, осъзна още нещо.
Не беше хабене, имаше смисъл в това, толкова, колкото можеше да вложи в който и да е единствен акт в своя живот — но беше край.
Предстоеше ново пътуване. Към дома, и край на това.
Време беше за тръгване.
Фотий сандалджията, облякъл най-хубавата си синя туника, разправяше на всички, готови да го слушат, за събитията, случили се точно на това място преди толкова години, когато бе умрял Апий и първият Валерий се бе възкачил на Златния трон.
Тогава също имало убийство, редеше Фотий. А самият той видял същата утрин призрак на път за Хиподрума, призрак, който го предвещавал. Точно както видял и друг един, преди три дни и посред бял ден, присвит на един портик в същата сутрин, когато императорът бил така нечестиво убит от Далейните.
Имало и още, добави той и с това вече си спечели слушатели, което винаги беше радващо. Очакваха мандаторът да се появи в катизмата, след него патриархът и висшите дворцови сановници, и накрая двамата, които щяха да бъдат коронясани този ден. Тогава щеше да е невъзможно да се говори, разбира се, при шума от над осемдесет хиляди души.
В онези дни, изтъкна важно Фотий на неколцина по-млади занаятчии в сектора на Сините, имало нечестив, зловещ опит да се наруши волята на народа тук, на Хиподрума, и той също бил замислен от Далейните! И нещо повече, един от стремящите се да го постигнат бил същият Лизип от Калисион, който, както се оказва, бил съучастник и в сегашното убийство!
И лично той, Фотий, гордо заяви сандалджията, бил този, който изобличил мазния калисиец като натрапник, когато се опитал да се престори на привърженик на Сините и да подтикне фракцията да приветства Флавий Далейн ей там долу на пистата.
Посочи им точно мястото. Помнеше го добре. Преди тринайсет, четиринайсет години, същото като вчера. Като вчера.
Всичко се върти в кръг, благочестиво подчерта той и направи знака на слънчевия диск. Също както слънцето изгрява и залязва, и пак изгрява, в същия кръг се движат и съдбите на смъртните. Злото неизменно се разкрива. (Всичко това го беше чул от устата на храмовия клирик преди седмица.) Флавий Далейн платил за греховете си в огън по онова време, а сега неговите деца и калисиецът също били платили.
Някой обаче възрази: защо Валерий Втори е загинал от същия огън, като е било въпрос на въздаване на справедливост?
Фотий изгледа навъсено младока шивач. И рече:
— А ти би ли дръзнал да се опиташ да проумееш пътищата господни?
Неговите — едва ли, отвърна шивачът. Само на хората тука в Града. Ако Калисиеца е бил съучастник в заговора на Далейн, за да вземе трона по онова време, защо тогава остана квестор на приходите при Валерий Първи и после при племенника му? При двамата? Не беше прокуден, докато ние не настояхме, добави мъжът, щом другите наоколо се обърнаха към него. Не помните ли? Беше преди по-малко от три години.
Евтин полемичен трик, помисли Фотий възмутено. Че кой можеше да го забрави? Трийсет хиляди души бяха загинали.
Някои хора, отби той удара, имали крайно ограничена представа за дворцовите дела. Самият той днес не разполагал с достатъчно време да образова младите. Важни събития се разгръщали. Шивачът нима не знаел, че басанидите са нарушили границата на север?
Е, да, отвърна другият, това всеки го знае. Но какво общо има то с Лизип…
Проехтяха тръби.
Последвалото бе осъществено с ритуалите, наложени още от времето на Сараний и съвсем бегло ревизирани през столетията, защото какво са ритуалите, ако се променят?
Императорът се увенчаваше с корона от патриарха, а след това императрицата се коронясваше от самия император. Двете корони, както и Имперският скиптър и пръстен бяха на Сараний и неговата императрица, донесени на изток от Родиас и използвани само в тези случаи: през останалото време се пазеха зорко в Атенинския палат.
Патриархът помазваше двамата ръкоположени с масло, тамян и морска вода, а след това даваше благословията си на цялото наблюдаващо множество. Знатните дворцови сановници се представяха — в пищните си облекла — на императора и императрицата и се покланяха доземи по три пъти пред очите на народа. Доайенът на сената връчваше на новия император печата на града и ключовете на тройните стени. (Днес президът на сената милостиво бе извинен да не присъства. Казваха, че семейството му било споходено от внезапна смърт и погребението било предния ден.)