Имаше песнопения, религиозни, както и светски, тъй като фракциите до голяма степен бяха част от всичко това, и техните музиканти повеждаха Сините и Зелените в ритуални възгласи, повтарящи имената на Валерий Трети и императрица Гизел над пистите, където обикновено се крещяха имена на коне и колесничари. Никакви танци нямаше този път, нито надбягвания, никакви забавления: един император беше убит, тялото му скоро щеше да бъде положено за вечен покой във Великия храм, съграден по негова повеля, след като предишният беше опожарен.
Всички единодушно одобряваха името, което Леонт бе избрал в почит към своя покровител и предшественик. Истинско усещане за загадъчност и възхита предизвикваше фактът, че новата му съпруга е кралица. На жените по трибуните това явно им харесваше. Романтика, съчетана с царственост.
Нищо не се споменаваше (а и да го споменеше някой, правеше го под сурдинка) за бившата, отхвърлена от императора негова съпруга, нито за бързината на този втори брак. Далейните за сетен път бяха доказали своето неописуемо престъпно вероломство. Никой император не би пожелал да се въздигне на Златния трон на Сараний, опетнен пред Джад и народа с петното на съпруга-убийца.
Казваха, че я бил оставил жива.
Повече милост, отколкото заслужава, това бе преобладаващият възглед на Хиподрума. Двамата й братя обаче бяха мъртви, както и омразният калисиец. Никой нямаше да дръзне да допусне грешката да си помисли, че Леонт — Валерий Трети — е мекушав в каквото и да било отношение.
Броят на присъстващите в Града въоръжени войници бе доказателство за това.
Също както и първото публично изявление на мандатора, след като приключи церемонията по инвеститурата. Словото му се улавяше и огласяше от официалните говорители по огромните трибуни и внушението бе ясно и въодушевляващо.
Новият император очевидно нямаше да се задържи дълго в града. Басанидската армия беше в Калисион, беше завладяла (наново) Асен и се говореше, че в момента настъпва в марш към Евбулус.
Императорът, техният върховен стратег само допреди четири дни, нямаше да прости това.
Лично щеше да поведе събраните легиони на Сарантион. Не по море към Родиас, а на североизток. Не през опасните черни води, а в пролетно време, по широкия павиран имперски път, за да се справи със страхливите вероломни войници на цар Ширван. Самият император на бойното поле! Не беше се случвало от много време. Валерий Трети, мечът на Сарантион, мечът на Святия Джад. Нещо величаво и вдъхващо благоговение имаше в това дори само като си го помисли човек.
Онези на изток си бяха въобразили, че ще могат да се възползват от това, че Леонт и армията ще отплават на запад, и вероломно бяха нарушили Вечния мир, който се бяха заклели пред боговете си, че ще спазват. Но щяха да научат колко голяма грешка са направили, провъзгласи мандаторът, и думите му бяха предадени и отекнаха из целия Хиподрум.
Евбулус щеше да бъде защитен, а басанидите щяха да бъдат изтласкани отвъд границата. Царят на царете да си брани Мирбор, изрева мандаторът. Нека се опита да го защити срещу силата на Сарантион. Дошло било време да сложат край на плащанията на Кабад срещу откупен мир. Време Ширван да моли за пощада. И да се моли на своите богове. Леонт Златния, новият император, няма да му прости.
Ревът, изригнал при тези думи, бе толкова силен според някои, че стигна чак до небесата и бога зад яркото слънце.
Колкото до Батиара, продължи мандаторът, след като виковете заглъхнаха достатъчно, за да се чува гласът му, вижте коя е императрицата на Сарантион сега. Вижте тази, която ще се справи с Родиас и Варена, те са нейни по право! Императрицата има своя корона, донесла им я е тук, тя е дъщеря на крал, ръкоположена кралица! Гражданите на Сарантион трябва да знаят, че Родиас и Западът ще станат техни, без храбри войници да загиват по далечните бойни полета на запад или в безбрежното море.
Възгласите този път бяха толкова силни, колкото и предишните, и (както забелязаха по-прозорливите) този път бяха подети от споменатите храбри войници.
Денят беше бляскав и така щяха да го опишат повечето историци. Времето беше ведро, божието слънце грееше ярко. Императорът — величествен, императрицата — златна като него самия, висока, изключително царствена и в осанката си, както и по кръв.