Във време на промяна винаги има страхове и съмнения. Сенките на полусвета могат да изпълзят, призраци и демони да се появят в дни, в които загиват великите на света и душите им отпътуват, но кой можеше наистина да изпита боязън, изправен в Хиподрума под слънчевите лъчи и взрян в тези двамата?
Човек може да скърби за един мъртъв император. Може да се чуди защо все още я няма неговата императрица, някогашната танцьорка, родена точно тук, на Хиподрума (не като новата императрица, о, не). Човек можеше да се замисли за колосалния провал на Далейните и за внезапното изместване на театъра на войната… но по трибуните в този ден цареше неоспоримо усещане за извисяване, за жизненост, за някакво ново начало и нищо принудено или фалшиво нямаше в изригналото одобрение.
След това мандаторът оповести, че състезателният сезон ще бъде подновен веднага щом приключи времето за траур, и след кратка пауза обяви, че Скорций от Сините се възстановява и е добре и че Асторгус, фракционарият на Сините, и Кресценс от Зелените са се съгласили смирено да приемат съдебно мъмрене и са сключили мир. И по негов знак двамата познати на всички мъже се изправиха на високите платформи в секторите на фракциите си. Направиха един към друг жеста на колесничарите с вдигнати длани, след което се обърнаха и се поклониха едновременно към катизмата и осемдесет хиляди души подивяха от възторг. Святият патриарх с огромно усилие запази лицето си непроницаемо зад бялата брада, докато тълпата с ликуващ рев приветстваше своите любимци. С това церемонията приключи.
Нито дума не се каза в този следобед, нито от мандатора, нито от никого, за доктрината за Джад, засягаща изображенията на бога в светилищата и навсякъде другаде.
Щеше да му дойде времето тези сложни въпроси да бъдат поднесени много внимателно на народа в храмовете и параклисите. Хиподрумът в този ден не беше подходящото място за тънкостите на вярата. Изборът на подходящия момент е в сърцевината на всяка кампания, както знае всеки добър пълководец.
Валерий Трети, понесъл пълната тежест на одеждите и инсигниите на имперската власт, стоеше отпуснат и ведър, все едно те изобщо не бяха бреме, и поздравяваше ликуващия народ. После се обърна, протегна ръка на своята императрица, двамата излязоха заедно от катизмата през вратата в дъното и се скриха от поглед. Възгласите не секнаха.
Всичко беше добре. Всичко щеше да е добре, човек искрено можеше да го повярва. Фотий прие поривистата и съвсем неочаквана прегръдка на младия шивач, отвърна му със също такава и после и двамата се запрегръщаха с другите по трибуните, и всички ревяха с възторг името на императора под чистата ярка светлина.
През изтощителните десет дни в палатата на Сините Рустем от Керакек успя да си изгради хипотеза за сарантийците и техните лекари. По същество лекарските указания се съблюдаваха или пренебрегваха така, както пациентите намереха за добре.
В Басания беше съвсем друго. В Басания докторът беше изложен на риск, щом поемеше грижата за пациент. Като изричаше формалните думи за приемане, лекарят подлагаше на опасност и мирските си блага, и живота си. Ако болният не спазеше изрично лекарските указания, отговорността и рискът отпадаха.
Тук докторите не рискуваха нищо освен репутацията си, а според видяното за този кратък срок Рустем не смяташе, че за тях това е повод за притеснение. Никой от лекарите, които бе наблюдавал, като че ли не знаеше много повече от недобре усвоена мътилка от Галинус и Меровий, подсилена с прекалено много кръвопускане и некадърно скалъпените им лекове, повечето от които бяха вредни в една или друга степен.
Предвид това изглеждаше логично пациентите да предпочитат сами да решават дали да се вслушат в съветите на своите лечители, или не.
Рустем не беше свикнал с това и не беше склонен да го приеме.
Като пример, като основен пример, още в началото бе указал твърдо на помощниците си, които се грижеха за колесничаря Скорций, посетителите му да бъдат ограничени до един предобед и един следобед, за много кратко и без да се носи и пие абсолютно никакво вино. Като предпазна мярка беше повторил тези указания на Струмозус (тъй като поне част от виното идваше от буретата в кухнята), както и на фракционария Асторгус. Вторият го бе изслушал много внимателно и полагаше всички усилия забраните да се спазват стриктно. Беше дълбоко заинтересован от възстановяването на пострадалия колесничар.
Всички бяха.
Проблемът бе, че самият пациент не гледаше на себе си като на болник, за когото е наложително да спазва крайни мерки, ако иска да оздравее, въпреки че се беше докарал на два пъти до ръба на смъртта, и то за съвсем кратко време. Човек, който е готов да се измъкне от стаята си през прозореца, по дърво, през стена и да извърви целия град надлъж, за да кара коне в Хиподрума със счупени ребра и незараснала рана, едва ли щеше да е благоразположен към някакви си там ограничения с виното или броя на посетителите, особено с жени в леглото му, длъжен бе да се съгласи Рустем.