Бе дошъл да види Скорций, но се оказа, че колесничарят спи упоен, тъй че накрая той се озова в кухнята на късна вечеря, която продължи до рано сутринта. После пак отиде да види Скорций. Той пак спеше. Побъбри си с басанидския лекар, чието име и адрес му беше дал Зотик още преди докторът да е дошъл в Сарантион. Непосилно му беше да разбере и това — на този свят просто имаше неща, които никога нямаше да разбере. И много от тях нямаха нищо общо с доктрините на святата вяра.
Най-сетне, вечерта, успя да се види със Скорций и да се сбогува. В стаята му имаше цяла тълпа — нещо обичайно, явно. Така раздялата мина някак между другото, което беше по-леко.
Откри, че прекалено многото страст на другите, вложена в съчувствие към него, е както уморителна, така и унизяваща. Хора бяха умрели тук. Хора умираха непрекъснато. А на него просто му бяха оттеглили една поръчка, намерили бяха работата му за незадоволителна. Случва се.
Поне се опитваше да гледа на себе си по този начин, да убеждава другите да го възприемат така. Не успяваше.
Шайрин, когато я навести и й каза тези неща, го нарече бездушен (той не коментира остроумно определението й, не беше момент за това) и пълен лъжец, а след това изхвърча от стаята със сълзи по страните. Данис, птицата на шията й, заяви безмълвно от коридора, щом излязоха, че е глупак, недостоен за своите дарове. За никакви дарове.
Каквото и да означаваше това.
Шайрин дори не се върна, за да го изпрати. Една от слугините го изпроводи до вратата и я затвори след него.
Другия следобед Артибасос — донесе му хубаво и добре разредено кандарийско, маслини, топъл хляб и зехтин — реагира по друг начин.
— Спри! — изрева, щом Криспин опита същото обяснение с приключилата или отменена поръчка. — Срамиш ме!
Криспин послушно замълча, забил очи в чашата си.
— Изобщо не вярваш на приказките си! Казваш го само за да накараш мен да се чувствам по-добре. — Косата на дребничкия архитект беше щръкнала и му придаваше притеснения вид на човек, току-що изплашен от демон.
— Не съвсем — отвърна Криспин. Спомни си как Валерий беше пригладил косата му в нощта, когато го заведе да види купола, неговия дар.
„Недостоен за никакви дарове“.
Пое си дъх.
— Не е само заради теб. Опитвам се да се накарам да… да намеря път за…
Не ставаше. Как да го каже човек на глас и да съхрани гордостта си?
Защото бяха дълбоко прави, всички до един. Той лъжеше, или поне се опитваше. Понякога човек има нужда от малко нечестност, дори към самия себе си, за да… продължи. Разбира се, че майстори губеха поръчки. Непрекъснато. Клиенти не плащаха за продължаването на проект, женеха се повторно и се отказваха, заминаваха в чужбина. Или дори умираха, а синовете и вдовиците им имаха други идеи какво да се прави с тавана на семейната трапезария или със стените на спалнята в крайградското имение.
Беше истина, всичко, което беше казвал, беше истина и все пак в сърцевината си беше лъжа.
Пиенето му, което започваше сутрин, всяка сутрин, бе доказателство, ако се позамисли човек за това. Не искаше да мисли за това. Погледна чашата, която му беше налял Артибасос, пресуши я наведнъж и я подаде за още.
Смърт беше случилото се. Сърцето плачеше.
— Няма повече да се върнеш, нали? — каза му дребничкият архитект.
Криспин поклати глава.
— Но е в ума ти, нали? Всичкото?
Криспин кимна.
— В моя също — каза Артибасос.
Императорът замина с армията си на север към Евбулус; флотата под командването на флотския стратег също отплава. Леонт, вече Валерий Трети, не беше човек, който да позволи такава армада да отиде напразно. Никой добър пълководец нямаше да го допусне. Корабите, натоварени с провизии, обсадни машини и оръжия, предназначени за войната на запад, сега бяха изпратени на изток през Калхаско море и после на север. Чак през далечните протоци, за да хвърлят котва близо до Мирбор, твърдо на басанидска територия. Караха достатъчно войници, за да осъществят десант и да бранят стовареното.
Армията, тръгнала по суша — войските, които трябваше да отплават за Батиара, — беше много по-голяма от всякаква сила, която Ширван можеше да събере, за да опустошава Севера. Нашественическа беше тази армия, подготвяна бе отдавна и новият император възнамеряваше да я използва по предназначение… но в друга посока.
Басанидите бяха нарушили мира. Грешка, породена от желанието да се затрудни едно нашествие на запад и от разбирането — съвсем точно — на желанията и намеренията на Валерий Втори.
Валерий Втори беше мъртъв.
Последствията от погрешно направените сметки щяха да паднат върху главите на басанидите.