И му хрумна на Криспин, докато гледаше как кралицата му стъпи на мраморния под, за да приеме поклоните и наметалото си, че три жени в този град му бяха предложили интимност, но всеки от тези случаи бе проява на хитрост и лукавство. Нито една от тях не беше събудила у него нежност и обич, дори чувствена страст.
А може би в този, последния, не беше съвсем така. Когато по-късно същия ден се върна в къщата, която хората на канцелара вече му бяха уредили, Криспин намери бележка. Вестите в този град обикаляха бързо — или най-малкото някои вести. Бележката беше неподписана. Той никога не беше виждал закръгления равен почерк, но хартията бе удивително фина и скъпа. И щом прочете написаното, разбра, че подписът нито е нужен, нито възможен.
„Казахте ми — бе написала Стилиана Далейна, — че са ви чужди царствени покои“.
Нищо повече. Не бе добавен никакъв укор, никакъв пряк намек, че я е измамил, никаква ирония или провокация. Само заявеният факт. И това, че го е заявила тя.
Криспин, който се беше канил да обядва у дома и после да се върне в Храма, вместо това отиде в любимата си таверна и в баните. И на двете места пи повече вино, отколкото беше добре за него.
Приятелят му Карулус, трибун на Четвърти Саврадийски, го намери по-късно вечерта в Спината. Едрият плещест войник седна срещу него, поръча си вино и се ухили широко. Криспин отказа да му върне усмивката.
— Две новини, мой необяснимо пияни приятелю — заговори въодушевено Карулус. Вдигна един пръст. — Първо, срещнах се с върховния стратег. Срещнах се с него и Леонт ми обеща, че половината недобори за западната армия ще се изпратят преди средата на зимата, а останалите до пролетта. Лично обещание. Криспин, аз успях!
Криспин го загледа, мъчеше се да изпита някакво съпричастие към радостта на приятеля си, но без никакъв успех. Това беше наистина изключително важна новина — всички знаеха за вълненията сред армията на запад и закъснелите плащания. Тъкмо затова Карулус бе дошъл в Града, та ако ще някой да си въобразяваше, че е заради желанието да гледа колесници на Хиподрума.
— Нищо не си успял — отвърна му той навъсено. — Това само означава, че предстои война. Валерий праща Леонт в Батиара в края на краищата. Не можеш да започнеш нашествие с неизплатени заплати на войниците.
Карулус само се усмихна.
— Знам това, пиян тъпако. Но кой ще си припише заслугата, човече? Кой ще напише утре на началника си, че е успял да получи плащането, след като всички други се издъниха?
Криспин кимна и отново посегна за чашата си.
— Радвам се за теб. Честно. Прощавай, но не ми е приятно да чуя, че приятелите ми и майка ми скоро ще бъдат подложени на нашествие.
Карулус сви рамене.
— Предупреди ги. Кажи им да напуснат Варена.
— Я се шибай — отвърна Криспин доста грубо. Карулус нямаше никаква вина за ставащото, а и съветът му може би беше добър — още повече в светлината на случилото се тази сутрин горе на скелето.
— На тебе само това ли ти се върти в главата? Чух за посетителката ти тази сутрин. Да не би да държиш възглавници на това скеле? Ще те оставя да изтрезнееш до утре, но ще очаквам най-подробно обяснение, приятел. — Карулус облиза устни.
Криспин отново изруга.
— Беше игра. Театър. Тя искаше да поговори с мен и трябваше да даде на хората повод за слухове.
— Не се и съмнявам — рече Карулус, вдигнал високо вежди. — Да говори с теб? Мошеник такъв. Разправят, че е великолепна, знаеш ли. Да говори? Ха! На кого ги разправяш! Може би ще ме накараш да го повярвам на заранта. Мм, между другото… — добави той след неочаквана пауза — това, хм, ми напомня за втората ми новина. Аз лично май, хм… излизам от тая игра. Така де.
Криспин му хвърли мътен поглед иззад чашата си.
— Какво?
— Ами, аз… мм, женя се, между другото — отвърна Карулус, трибунът на Четвърти.
— Какво!? — повтори Криспин, по-високо.
— Знам, знам — продължи трибунът, — неочаквано, изненадващо, забавно и така нататък. Голям майтап за всички. Но… случва се, нали? — Цял се изчерви. — Ами… хм, случва се, да.
Криспин кривна глава озадачено, едва се сдържаше за трети път да не възкликне: „Какво?“
— И, хм, ами, нали няма да имаш нищо против, ако Кася напусне къщата ти веднага? Няма да изглежда редно, разбира се, след като вече сме го обявили в храм.
— Какво? — каза Криспин безпомощно.
— Сватбата ще е напролет — продължи Карулус, очите му блестяха. — Обещах на майка ми, още когато напуснах дома, че ако изобщо се оженя, ще го направя прилично. Да има един сезон, през който е обявено от духовниците, тъй че никой да не може да възрази, и после истинското сватбено празненство.