Неговата императрица, знае той, предпочита да говори за делфини, разкъсващи морската повърхност, не за препускащи в мрака коне, но само на него, защото делфините — древните носители на душите в отвъдното — са запретен хеладикийски символ.
Неговата императрица спи. Ще стане след изгрев-слънце, ще вземе първото си ястие в леглото, ще приеме святия си съветник, а след това слугите за сутрешната баня и своя секретар и лениво ще се приготви за деня. Беше актриса в младостта си, танцьорка, казваше се Алиана, настроена към ритъма на късни нощи и късни пробуждания.
Късните нощи той споделя с нея, но е достатъчно благоразумен след толкова години заедно, за да не й се натрапва в този час. Все едно, него също го чака много работа.
Службата свършва. Той изрича последните ответи на молитвата на свещеника. Светлина се процежда през високите прозорци. Отвън е мразовито утро, ранен сивкав час. Напоследък Валерий не обича студа. Напуска параклиса с поклон към диска и олтара, махва леко с ръка на своя клирик. В коридора поема надолу по стълбите, крачи бързо, както обикновено. Секретарите му се завързват в друга посока, излизат навън, тръгват по пътеките през градините — студени и влажни, знае той — към Атенинския палат, където ще започне дневната работа. Само императорът и назначената му охрана от екскубитори могат да използват този тунел, построен между двата двореца — мярка за сигурност, въведена преди много време.
На интервали има факли, които се палят и поддържат от охраната. Тунелът се проветрява добре и е приятно затоплен дори зиме или, както сега, в разгара на пролетта. Забързан сезон, сезон за война. Валерий кимва на двамата стражи и сам минава през прага. Всъщност тази къса разходка го радва. Той е човек, в чийто живот няма никакво време за усамотение. Дори в спалните му покои винаги има някой секретар на нара и задрямал вестоносец до вратата в очакване за възможна диктовка или повикване, или заповед, която да бъде пренесена бежешком през мистериите и духовете на един тъмен град.
А много нощи той все още прекарва с Аликсана в сложния лабиринт от стаи на нейните покои. Утеха и интимност има там, а и нещо по-дълбоко и по-рядко от двете — но и тогава не е сам. Никога не е сам. Вглъбяване, тишина, усамотение — ограничени са до тази подземна разходка през тунела, вкаран в коридора от едните стражи, приет в края при Атенинския палат от друга двойка екскубитори.
Почуква на вратата откъм Атенинския палат. Чакат го няколко души, както винаги. Сред тях са престарелият канцелар Гесий; Леонт, златокосият стратег; Фаустин, протоофициарият; и квесторът на Имперската хазна Вертигус, от когото императорът не може да твърди, че е напълно доволен. Валерий кимва на всички и бързо започва да се изкачва по стъпалата, а те тръгват след него. Гесий вече се нуждае от помощ понякога, особено когато времето е влажно, но няма никакъв признак за подобен недъг в мисленето на канцелара и Валерий не би се доверил на никого другиго от свитата си дори наполовина, колкото на него.
Вертигус е човекът, комуто Валерий тази сутрин задава резки въпроси и когото притеснява, щом влизат в Залата за аудиенции. Той едва ли е глупак — ако беше, отдавна щеше да е освободен — но не може да се нарече и гениален, а почти всичко, което императорът желае да постигне в Града, в империята и извън нея, опира до финанси. В днешни времена компетентността за жалост не е достатъчна. Валерий плаща твърде много за строежи, още по-много на басанидите, а съвсем наскоро е отстъпил (според замисъла) на настоявания от няколко източника и е освободил последните недобори от миналогодишното заплащане за западната армия.
Парите никога не достигат, а последния път, когато са наложени мерки в опит да се попълни хазната в достатъчна степен, Сарантион е пламнал в метеж, който едва не му е струвал трона, живота и всички планове, които си е предначертал. Тридесет хиляди жертви, за да бъдат избегнати тези последствия. Валерий таи надеждата, че неговият безпрецедентен, почти завършен Велик храм на Святата Мъдрост на Джад ще послужи като изкупление пред бога за толкова смърт — и за някои други неща — в деня, когато му бъде потърсена сметката, както винаги става. Предвид това Храмът служи за не една цел в плановете му.
С повечето неща е така.
Беше трудно. Разбираше, че Карулус я обича и че смайващо много хора гледат на сватбата им като на повод за празник, сякаш сключването на брачен съюз между момиче от инициите и тракезийски войник е някакво значително събитие. Женеше се във великолепен патрициански параклис близо до къщата на Шайрин — президът на сената беше там сред официалните присъстващи. Пиршеството щеше да се проведе тук, в дома на Първата танцьорка на Зелените. А закръгленият гневлив мъж, за когото всички твърдяха, че е най-добрият готвач в цялата империя, приготвяше сватбения пир на Кася.