Трудно беше да го повярва. Общо взето всъщност не го вярваше, движеше се през събитията като в сън, все едно че очаква да се събуди в хана на Моракс, в мразовитата мъгла, с предстоящия Ден на мъртвите.
Кася, на която майка й бе гледала като на умната дъщеря, която няма да се омъжи, дъщерята, която бе продала на роботърговците, съзнаваше, че цялата тази екстравагантност трябва да има нещо общо с хората, които познаваха: Криспин и приятелите му Скорций, състезателят с колесници, и Шайрин, в чиято къща се беше преместила, след като обявиха годежа в началото на зимата. Карулус дори се беше срещал — вече два пъти — лично с върховния стратег и бе постигнал успех по недоборите с войнишките плащания. Носеше се слух, че дори Леонт може да се появи на сватбеното пиршество на трибуна. На нейното сватбено пиршество.
Другата причина за това прекалено внимание, беше преценила тя, трябваше да е свързана с обстоятелството, че въпреки прословутия си цинизъм (или може би заради него) сарантийците бяха почти неизменно импулсивни и чувствени по нрав, сякаш животът тук, в центъра на света, възвисяваше и придаваше значимост на всяко събитие. Идеята, че двамата с Карулус се женят по любов, че са се избрали взаимно по своя воля, съдържаше за околните нотка на екстравагантна привлекателност. Самата Шайрин, при цялото й лукавство и ирония, почти се разплакваше само от мисълта за това.
Подобни бракове обикновено нямаше.
И този не беше такъв, каквото и да си мислеха хората, макар Кася да беше единствената, която го знаеше. Надяваше се да е единствената.
Мъжът, когото желаеше — и обичаше, колкото и да се бореше с тази дума — бе този, който щеше да стои с тях днес в параклиса и да държи символична корона над главата на приятеля си. Тази истина не й допадаше, но не беше и от нещата, за които можеше да направи кой знае какво.
Шайрин щеше да стои зад Кася с друга корона, а елегантна тълпа облечени в бяло хора от театъра и двора и много по-грубовати на вид военни щяха да се усмихват и да мърморят одобрително, а след това всички щяха да дойдат тук, за да ядат и пият: риба и стриди, дивеч и вино от Кандария и Мегарион.
Но коя жена всъщност се жени чисто по любов? Що за свят ще е това, ако изобщо може да се случи? Дори за аристократите и царствените особи не бе достъпен този лукс, тъй че как можеше да сполети подобно щастие едно варварско момиче, преживяло робство в Саврадия цяла една горчива година? Споменът за робството се бе затаил в душата й завинаги.
Женеше се, защото един приличен мъж я бе пожелал и я беше помолил. Защото й поднесе обещанието за покрив и подкрепа и искрена доброта, присъща за нрава му, и защото ако бе отказала този съюз, що за живот я очакваше? Зависима от други до края на дните си? Слугиня на танцьорка, докато танцьорката сама не направи благоразумния си избор на съпруг? Да влезе в някой от ордените — Дъщерите на Джад, — които полагаха вечни клетви пред бог, в когото Кася всъщност не вярваше?
Как можеше да вярва, след като я бяха предлагали в жертвен дар на Лудан, след като бе видяла зубир, същество от стародавната вяра на племето й, в дълбините на Елшовия лес?
— Изглеждаш прелестно — каза Шайрин, като прекъсна разговора си с готвача, за да я погледне.
Кася се усмихна колебливо. Всъщност не го вярваше, но можеше и да е истина. Домът на Шайрин се поддържаше ефикасно от слугите й; Кася беше живяла с нея през зимата по-скоро като гостенка и приятелка, отколкото като нещо друго, и беше яла по-хубава храна, и спала в по-мека постеля от когато и да било през живота си. Шайрин беше остроумна, забавна, наблюдателна, винаги кроеше нещо, като напълно съзнаваше положението си в Сарантион: както последствията от известността, така и нейната преходност.
Кася я беше видяла как танцува. След онова първо посещение в театъра в началото на зимния сезон беше разбрала славата на другата жена. Докато гледаше купчините цветя, хвърляни на сцената след танца, докато слушаше възторжените оглушителни възгласи — както ритуалните от Зелената партия на самата Шайрин, така и спонтанните викове на онези, които просто бяха запленени от видяното — бе изпитала възхита към Шайрин, малко се уплаши от настъпилата промяна, когато танцьорката влезе в този свят, и още повече от онова, което се случи, щом тя пристъпи между факлите и музиката зазвуча.