Самата тя никога нямаше да може да се покаже по своя воля пред хора, както го правеше Шайрин на всяко свое представление, облечена в развети коприни, които не скриваха почти нищо от гъвкавото й тяло, докато правеше комични, почти срамни неща за удоволствие на простоватата публика в по-евтините и отдалечени места. Но и никога в живота си нямаше да може да наподоби движенията на танцьорката на Зелените, плавните подскоци и завъртания на Шайрин, или когато замираше с разперени като криле на морска птица ръце, а след това тъжно пристъпваше напред с боси стъпала, извити като ловен лък в по-старите, по-официални танци, които караха мъжете да заплачат. Същите коприни можеха да се вдигат като криле зад нея или да се сбират в шал, щом коленичеше скръбно, или в саван, когато „умираше“ и театърът затихваше като гробище в зимен мрак.
Шайрин се променяше, докато танцуваше, и променяше онези, които я гледаха.
После, у дома, пак се променяше. Вкъщи обичаше да говори за Криспин. Беше приела Кася за своя гостенка като услуга към родиеца. Познавал баща й, така каза. Но и нещо повече имаше тук. Явно беше, че той често е в ума на танцьорката въпреки всички мъже — млади или не толкова, мнозина от които семейни, от двора и от аристократични домове, и офицери, — които я посещаваха редовно. След тези визити Шайрин обичаше да говори на Кася, да й разкрива подробните си знания за общественото им положение, ранг и перспективи: тънко нюансираните й обществени връзки бяха част от деликатния танц, който трябваше да изпълни в този живот на танцьорка в Сарантион. Кася имаше усещането, че както и да беше започнала връзката им, Шайрин е искрено доволна, че е в къщата й, че дотогава приятелството и доверието са отсъствали от живота на танцьорката. Не че бяха присъствали в нейния, ако ставаше дума за това.
През зимата Карулус идваше почти ежедневно, когато беше в града. Отсъства почти месец, по време на големите дъждове: отиде да придружи — триумфално — първата пратка със заплатите за западната армия в лагера си в Саврадия. Върна се умислен и сподели с Кася, че има много силни признаци за предстояща война на запад. Не че беше чак изненадващо, но имаше разлика между слухове и суровата връхлитаща реалност. Докато го слушаше, й хрумна, че ако замине там с Леонт, може да загине. Хвана го за ръката, докато й говореше. Харесваше му да му държи ръката.
Много малко бяха виждали Криспин през зимата. Той явно бе избрал своя екип майстори колкото може по-бързо и беше непрекъснато горе на скелето си, работеше още от щом свършеха утринните молитви и до късно през нощта, на светлината на факли. Някои нощи спял на нар в самия Храм, казваше Варгос, и не се връщал в дома си, който евнусите на канцелара му бяха намерили и обзавели.
Варгос също работеше в Храма и беше източникът им на най-хубавите истории, включително онази за чирака, подгонен от Криспин — родиецът ревял люти проклятия и размахвал нож — около Храма на Святата Мъдрост на Джад, защото една сутрин оставил нещо, наречено „негасена вар“, да се развали. Варгос беше започнал да им обяснява за негасената вар, но Шайрин превзето запищя от досада, взе да го замерва с маслини и той млъкна.
Варгос идваше редовно — да заведе Кася до параклиса сутрин, ако иска да иде с него. Тя често приемаше. Стараеше се да привикне с шума и тълпите и тези сутрешни разходки с Варгос бяха част от това. Той също беше добър човек. Тримата ги беше срещнала в Саврадия и един от тях й беше предложил брак. Не заслужаваше толкова добра съдба.
Понякога Шайрин идваше с тях. Полезно било да се появява там, обясняваше на Кася. Клириците не одобрявали театъра дори повече, отколкото колесниците, жестоките страсти и тежненията към езическата магия. Благоразумие било да я виждат коленичила в строго облекло и с прибрана с фиби и покрита коса, да мълви ответите пред слънчевия диск и олтара.
Понякога Шайрин я водеше в много по-изящен параклис от този на Варгос, по-близо до дома й. Една сутрин след службата смирено прие благословията на духовника и представи Кася на други двама присъстващи — които се оказаха президът на сената и много по-младата му съпруга. Сенаторът, Плавт Боносус се казваше, беше лукав, малко разпуснат на вид мъж; жена му изглеждаше сдържана и благопристойна. Шайрин ги покани на сватбената церемония и на пиршеството. Спомена някои от другите гости, които щяха да присъстват, след което много небрежно добави, че ястията ще приготви Струмозус от Амория.
При тази новина президът премига, след което бързо прие поканата. Приличаше на човек, който обича лукса. По-късно същата сутрин, над чаша вино с подправки, Шайрин разказа на Кася за скандалите, свързани с Боносус. Те наистина предлагаха известно обяснение, помисли Кася, като се сети за много сдържаното, дори хладно поведение на младата му втора съпруга. Осъзна, че за Шайрин е голям поврат да накара толкова изтъкнати личности да дойдат в дома на една танцьорка: с това утвърждаваше превъзходството си. И за Карулус беше добре, разбира се — както и за самата Кася. Всичко това го разбираше. Но случващото се все още си оставаше обкръжено от аура на нереалност.