— Благодаря ти — отвърна тя на Шайрин, която току-що й бе казала, че изглежда прелестно, и все още я гледаше с блеснали очи и се усмихваше. Готвачът, пламенен дребен мъж, сякаш се опитваше да не се усмихне. Устната му потръпваше нагоре. Имаше сос по челото. По импулс Кася се пресегна и го избърса с пръсти и тогава той се усмихна и й подаде престилката си. Тя изтри пръстите си в нея. Зачуди се дали Криспин ще е с Карулус, когато бъдещият й съпруг дойде да я отведе в параклиса, и какво ще каже, и какво ще му каже тя, и колко странни са хората, че дори най-хубавият ден не може да мине без тъга.
Рустем не обръщаше внимание накъде отиват нито какво и какви хора има около тях и след време щеше да се вини за това, въпреки че безопасността им не беше негова грижа. Точно затова вечно недоволният и кисел Нишик бе прикрепен към един пътуващ лекар в края на краищата.
Но след като прекосиха бурния проток от разпръснатия на югоизточното крайбрежие Деаполис към огромния неспокоен залив на Сарантион от другата страна, след като подминаха един малък, гъсто обрасъл с дървета остров и после многобройните поклащащи се над вълните кораби и проточилите се мрежи зад рибарски съдове, след като видя градските куполи и кули, струпани нагоре и нагоре, и дима, вдигащ се от неизброимите къщи, ханове и дюкяни чак до далечните сухоземни стени, Рустем се почувства по-съкрушен, отколкото бе очаквал, а след това го отвлякоха мислите за семейството му.
Беше пътешественик, пътувал беше на изток по-далече от всеки, когото познаваше, но Сарантион дори след две опустошителни епидемии бе най-големият, най-великолепният град на света: всеизвестна истина, но несъзнавана напълно от него до този ден. Джарита щеше да е замаяна и навярно възбудена, разсъди той, застанал до перилото и загледан в приближаващите се златни куполи. Ако новото му разбиране за Катюн беше вярно, тя щеше да е ужасена.
Беше показал документите си, както и фалшивите на Нишик, и се оправи с Имперската митническа служба на пристана в Деаполис, преди да се качат на борда. Достъпът до пристанището сам по себе си се оказа сложна процедура: имаше необичайно много войници и шумът от корабостроителни работи ехтеше отвсякъде — и да искаха да скрият нещо, нямаше да могат.
Митническият пропуск се оказа скъп, но мина без неприятности; беше време на мир, а богатството на Сарантион до голяма степен произтичаше от търговия и пътувания. Данъчните агенти на империята го знаеха идеално. Оказа се, че е необходима само една дискретна разумна сума, която да възмезди тежкия им труд, за да бъдат пропуснати басанидският лекар, слугата му и мулето, макар след огледа да се оказа, че не носят коприна, подправки или други подлежащи на мито или забранени стоки.
Щом пристигнаха в града на Валерий, Рустем се постара да се увери, че никакви птици не кръжат от лявата му страна, и да стъпи на кея първо с десния крак, точно както беше стъпил на борда първо с левия. Тук също беше доста шумно. Още войници, още кораби, тропот и глъч. Разпитаха собственика на ладията за посоката и тръгнаха по дървения кей, Нишик водеше мулето. И двамата бяха загърнати плътно в наметалата заради отривистия пролетен вятър. Пресякоха широк булевард и излязоха на по-тясна улица. Обичайната противна тълпа моряци, пристанищни курви и заминаващи войници остана зад гърба им.
Рустем едва забелязваше всичко това, пък и пристанищата оттук до Испахан изглеждаха почти еднакви. Повече мислеше за сина си, докато се отдалечаваха от кейовете, оставили зад себе си пристанищния шум. Шаски щеше да се е ококорил и зяпнал щеше да поглъща всичко, както парче суха земя попива дъжда. Момчето притежаваше това качество, реши той — мислеше за него повече, отколкото бе редно мъж да занимава ума си с малкото дете у дома — способността да поема нещата и да се опитва да ги превърне в свои, да знае кога и как да ги използва.
Как иначе да се обясни странният миг, когато седемгодишното момче бе дошло след баща си в градината, понесло инструмент, който щеше да спаси живота на Царя на царете? И да промени съдбата на семейството им? Рустем поклати глава, като си спомни всичко това в сарантийската утрин, докато вървеше със своя слуга-войник към агората, накъдето бяха упътени, и хана до нея, където щяха да отседнат, стига да се намереха свободни стаи.
Беше получил указания да не установява никаква пряка връзка с тукашния басанидски емисар, освен очакваното рутинно уведомление за пристигането си. Рустем беше лекар, търсещ медицински трактати и знание. Нищо повече. Щеше да издири други лекари — в Сарника му бяха дали имена, а и беше тръгнал със свой списък. Щеше да създаде контакти, да посети лекции, може би да изнесе свои. Да закупи ръкописи или да плати на писари за копия. Да остане до лятото. Да наблюдава каквото може.