По-скоро място за мръсен занаят и сеене на срамни болести, отколкото за молитва. Вътре имаше няколко души.
— Какво да правим с него? — изхриптя раздразнено клирикът.
— Молете се за душата му — отвърна младият мъж. — Запалете свещи. Ще пратим да го вземат. — Погледна многозначително Рустем и той бръкна в кесията си, извади няколко медни фолии и ги подаде на свещеника.
— За свещите. Ще пратя някой да го прибере.
Клирикът бързо скъта парите — по-ловко, отколкото се полагаше за свят човек, помисли си кисело Рустем — и кимна сърдито.
— Тази заран. До обед ще го изхвърлим на улицата. Басанид е все пак.
Слушал беше преди малко. И нищо не беше направил. Рустем го изгледа хладно.
— Беше жива душа. Вече е мъртъв. Малко уважение към сана ви и към вашия бог, ако не друго.
Отчето зяпна. Младият мъж сложи ръка на рамото на Рустем и го изведе навън.
Рустем хвана поводите на мулето. Погледна кръвта по камъните, където беше паднал Нишик, и се покашля.
— Задължен съм ти много…
Преди младият мъж да успее да му отвърне, чуха трополене и се обърнаха.
Десетина дългокоси младоци се изсипаха от ъгъла.
— Там! — ревна убиецът и посочи ликуващо.
— Бягай! — викна младият мъж.
И Рустем грабна торбата си от гърба на мулето, с документите и ръкописите, които беше купил в Сарника, и хукна нагоре по хълма, като заряза и мулето, и дрехите, и тоягата, двата меча и последните трохи достойнство, които си бе въобразил, че още таи в себе си на влизане в града на градовете, Сарантион.
В същия час в Траверситския палат на Имперския прецинкт императрицата на Сарантион лежи в затоплена облицована с плочки стая, из която се носят облачета гореща пара, а секретарят й, седнал на скамейка и дискретно обърнат с гръб към голото изтегнато тяло на императрицата, й чете на глас писмо, в което вождът на най-голямото от размирните племена на Москав й предлага да убеди императора да финансира отдавна подготвяния му бунт.
Посланието също тъй не особено деликатно намеква, че авторът му е готов в обозримо бъдеще да се яви лично, за да достави телесна, а и душевна наслада на императрицата, стига това убеждаване на императора да се осъществи. Документът завършва с добре изразено съчувствие от това, че жена, дарена с такова бляскаво великолепие като императрицата, е длъжна все още да търпи вниманието на император, така безпомощен и неспособен да ръководи държавните си дела.
Аликсана лениво протяга ръце от водата, вдига ги над главата си и се усмихва. Поглежда извивките на гърдите си. От нейната младост модата при танцьорките се е променила. Сега много от момичетата са като мъжете танцьори: малки гърди, стегнати бедра, момчешко тяло. Точно по този начин трудно ще се опише жената в банята. Вече е преживяла над трийсет твърде забележителни и разнообразни години и все още е в състояние да накара един разговор да секне и много сърца да забият учестено, щом влезе в някоя стая.
Тя знае това, разбира се. Полезно е, винаги е било. В този момент обаче си спомня за едно момиче, осемгодишно, как взима първата си баня. Прибрали я бяха от една уличка южно от Хиподрума, където се боричкаше и търкаляше с други три хлапета, сред уличната смет и прах. Помнеше, че я прибра Дъщеря на Джад, жена със строго лице и ръбата челюст, сивокоса и намръщена; беше разделила счепкалите се отрочета на ратаи на Хиподрума и поведе със себе си Алиана, а другите останаха зяпнали.
В мрачната каменна сграда без прозорци, където обитаваха святите жени на ордена, тя заведе смълчаното уплашено момиче в малка стаичка, разпореди се да донесат топла вода и кърпи, а след това сама я съблече и изкъпа в бронзовото корито. Изми мръсната й коса, изтърка оцапаните й пръсти и нокти, и изражението й не се промени, докато го правеше, нито после, когато седна на трикракото дървено столче и дълго и вторачено гледа момичето.
Като си спомня всичко това след толкова време, императрицата е съвсем наясно какво трябва да се е таило зад действията на святата жена в онзи следобед, скритите греховни пориви, пробудили се, докато беше умивала и след това зяпала крехкото голо момичешко телце. Ала тогава бе усетила само как боязънта отстъпва място на благословено усещане: горещата вода и топлата стая, чужди ръце и чужди очи върху тялото ти…
След пет години вече беше официално танцьорка на Сините, придобиваше известност, детето-любовница на един от по-изтъкнатите аристократи — благодетели на партията. И беше широко известна с любовта си към банята. Два пъти дневно посещаваше къпалнята, когато можеше, сред уханните благовония и облаците вдигаща се пара, което за нея означаваше подслон и утешение в един живот, в който не беше имала и двете.