И това не се е променило, макар вече да познава най-изтънчените удобства на света. И най-забележителното за нея всъщност е колко живо, колко чувствено си спомня, че е момиченцето в онази малка баня.
Следващото писмо, изчетено, докато слугините мажат императрицата с помада и после я обличат, е от един номадски религиозен водач в пустинята, на юг от Сория. Някои от тези пустинни скитници вече са джадити по вяра, изоставили са непонятната си древна традиция, свързана с духове на ветровете и сложна плетеница от свещени линии, незрими за окото и чертаещи по пясъците карта на святи места и сливания на сили.
Всички пустинни племена, повярвали в Джад, са приели и вярата в божия син. Това често се случва сред народите, приели наскоро вярата на слънчевия бог: Хеладик е пътят към своя баща. Официално императорът и патриарсите са забранили подобни вери. Императрицата, за която — удобно — се знае, че проявява симпатия към подобни еретични възгледи, обикновено поддържа размяна на послания и дарове с тези племена. Може да се окажат важни и често пъти са. Въпреки толкова скъпо купения мир с басанидите в нестабилните райони на юг съюзниците са непостоянни, но важни, ценни са заради наемните войници, а също и заради златото и сулфиона — екстравагантно скъпата подправка, както и заради керванските маршрути за източните стоки от Басания.
Това писмо завършва без никакво обещание за телесна наслада. Императрицата се въздържа да изрази разочарование. Сегашният й секретар е лишен от чувство за хумор, а слугините й само ще се разсеят, ако ги развесели. Но пустинният водач й поднася молитва светлината да огрее душата й.
Аликсана, вече облечена, отпива от чашка подсладено с мед вино и диктува отговори и на двете послания. Тъкмо е свършила с второто, когато вратата се отваря, без почукване. Тя вдига глава. И казва:
— Закъсня. Любовниците ми избягаха и съм облечена съвсем прилично, виждаш.
— Ще изсека гори и градове ще срина, за да ги издиря — казва трижди въздигнатият император, святият наместник на Джад на земята, сяда на скамейката с възглавнички и взима поднесената му от една слугиня чаша вино (без мед). — Кокалите им на прах ще стрия. Ще позволите ли да ви известя: разбрах, че Вертигус ви досажда, и наредих да го вържат за четири коня и да го разкъсат.
Императрицата се засмива и махва леко с ръка. Секретарят и слугините излизат.
— Пак ли пари? Мога да продам бижутата си — казва тя, когато остават сами.
Той се усмихва. Първата му усмивка за този ден, който за него вече е много напреднал. Тя става, донася му плато със сирене, пресен хляб и студени меса. За тях е обичай, правят го всяка сутрин, когато го позволяват ежедневните тегоби. Целува го по челото, след като оставя платото. Той докосва китката й, вдъхва уханието й. Помисля си, че денят му донякъде започва отново, когато го направи за първи път. Всяко утро.
— Повече бих спечелил, ако продам теб — казва й.
— Колко възбуждащо. Гунарх от Москав е готов да плати.
— Не може да си го позволи. — Валерий оглежда къпалнята, червения и бял мрамор, слоновата кост и златото, инкрустираните бокали и чаши, алабастровите ковчежета с бижута по масичките. Два огъня горят; светилници висят от тавана в кошчета, изплетени от сребърни нишки. — Много скъпа жена си.
— Разбира се. Което ми напомня нещо. Продължавам да си искам делфините. — Посочва горната част на стената в другия край на стаята. — Кога ще приключиш с родиеца? Искам да започне тук.
Валерий я поглежда властно и не отвръща нищо.
Тя се усмихва с широко отворени очи, самата невинност.
— Гунарх от Москав пише, че може да ми предложи удоволствия, каквито само съм сънувала.
Валерий кимва разсеяно.
— Не се съмнявам.
— Като заговорихме за сънища… — казва императрицата. Императорът долавя промяната в тона й — веща е в тези промени, разбира се — и се вглежда в нея.
— Да. — Кратко мълчание. — По-добре сънища, отколкото запретени делфини. Сега какво, любов моя?
Тя свива деликатно рамене.
— Умен си. Сънят беше за делфини.
Той я поглежда кисело.
— Умно. Току-що ме подкара като лодка точно натам, накъдето искаш да тръгнем.
Тя се усмихва, но не с очи.
— Не точно. Беше тъжен сън.
— Наистина ли ги искаш за тези стени?
Преструва се, че не разбира, и тя го знае. И преди се е стигало до това. Той не обича да говорят за сънищата й. Тя им вярва, той не, или поне не казва, че вярва.