— Проклет да си, Пардос! Какво те забави толкова? Трябваше ми тук! Писаха, че си тръгнал още през шибаната есен! Преди половин година! Знаеш ли колко закъсня?
Пардос се освободи. Премълча засега факта, че Криспин изрично бе отказал компания, когато тръгна.
— А ти знаеш ли колко си закъснял?
— Аз? За какво?
— За сватбата — отвърна злорадо Пардос и зачака.
Още по-голямо задоволство щеше да изпитва след време, когато си спомняше уплашената физиономия, изведнъж изписала се на странно гладко обръснатото лице.
— А! Какво? Леле! Ще ме убият! Мъртъв съм! Ако Карулус не ме убие, Шайрин със сигурност ще го направи! Защо не ми го каза някой от онези имбецили долу!
И без да дочака съвсем очевидния отговор, се втурна покрай Пардос, метна се безразсъдно през перилото и затрополи надолу по стълбата, също като чирачетата, когато се надпреварват кой ще слезе пръв. Преди да го последва, Пардос хвърли поглед на работата му. Видя бик сред есенна гора, изработен в черно и очертан с бели тесери. Щеше да е много силен, властваш образ така, на фона на ярките цветове на листата. Това трябваше да е преднамерено. Веднъж Криспин беше завел чираците да видят подова мозайка в едно имение южно от Варена, където по същия начин беше използвано черно и бяло на цветен фон. Заслиза умислен.
Криспин го чакаше и нетърпеливо подскачаше от крак на крак.
— По-бързо, кретен! Толкова сме закъснели, че наистина ще ме убият. Ще ме убият, казвам ти! Хайде! И какво те забави толкова, мамка му?
Пардос бавно слезе по последните стъпала.
— Спрях в Саврадия. В един крайпътен храм. Казаха, че и ти си се отбил там преди това.
Физиономията на Криспин се промени. Изгледа го напрегнато и след миг мълчание отвърна:
— Бях, да. Казах им, че трябва да… Ти да не би… Пардос, ти си го реставрирал?
Пардос кимна.
— Колкото чувствах, че мога да се оправя сам.
Лицето на Крисп отново се промени, засия — топло като слънчева светлина в облачно утро.
— Радвам се — каза учителят му. — Много съм доволен. Ще поговорим за това. Хайде, трябва да тичаме.
— Натичах се вече. През целия Сарантион май. Отвън има няколко млади мъже. Богати, не ги е страх от закона. Искат да ни убият, мен и басанидския доктор тука. — Посочи лекаря, който се бе приближил с двамата братя занаятчии. — Убиха му слугата — довърши Пардос. — Не можем да излезем навън.
— А тялото на моя човек ще го изхвърли на улицата някой от страшно благочестивите ви клирици, ако не го приберем до обед. — Докторът говореше великолепен сарантийски, по-добре от Пардос. И личеше, че е ядосан.
— Къде е той? — попита Криспин. — Сосио и Силано могат да го вземат.
— Представа нямам за името на…
— В параклиса на Блажената Ингация — каза бързо Пардос. — Близо до пристанището.
— Какво?! — възкликна близнакът Сосио.
— Какво сте търсили там? — удиви се едновременно с него брат му. — Това е ужасно място! Само крадци и курви.
— А вие откъде знаете толкова за него? — попита кисело Криспин и нетърпеливо продължи: — Вземете с вас двама от имперската стража. Хората на Карулус вече ще са на проклетата сватба. Кажете им, че е за мен и защо. А вие двамата — обърна се към Пардос и лекаря. — Хайде! Идвате с мен, имам охрана. — Пардос помнеше много добре раздаващия наляво-надясно заповеди Криспин. Настроенията му се меняха светкавично. — Ще излезем през странична врата. Хайде, мърдайте! Ще трябва да облечете нещо бяло, сватба е това! Идиоти! — Затича и те го последваха. Нямаха избор.
Ето как майсторът на мозайки Пардос от Варена и лекарят Рустем от Керакек се озоваха — наметнали отгоре бели хитони, заети им от гардероба на Криспин — на официална сватбена церемония и на последвалия празничен пир в същия ден, в който и двамата бяха пристигнали в святия и благословен от Джад град Сарантион.
Тримата наистина бяха закъснели, но не чак безнадеждно, както се оказа.
Музикантите се бавеха отвън. Един войник чакаше притеснено на входа и като ги видя, бързо влезе да го съобщи. Криспин измърмори набързо и напосоки низ извинения и успя да застане навреме на мястото си пред олтара, за да държи тънката златна коронка над главата на младоженеца. Косата му беше разрошена, но тя почти винаги си беше такава. Пардос забеляза как доста привлекателната жена, която трябваше да държи короната над булката, сръга силно учителя му в ребрата точно преди служението да започне. Вълна от смях се разля из параклиса. Водещият службата свещеник се стъписа; младоженецът се усмихна и кимна одобрително.