Чак по-късно Пардос успя да види лицето на младоженката. В параклиса беше с було, докато клирикът изричаше клетвите за брачния съюз и двойката ги повтаряше единогласно. Нямаше представа кои са — Криспин не бе имал време да обясни. Не знаеше дори името на басанида до себе си; събитията тази сутрин се бяха развили невероятно бързо, а имаше и един убит.
Параклисът беше изящен, великолепен всъщност, пищно разточителство на злато и сребро, мраморни колони със сини жилки, величествен олтар от черен мрамор. Отгоре, на малкия купол, Пардос с изненада видя златната фигура на Хеладик, понесъл огнения си факел, как пада от бащината колесница. Вярата в божия син вече бе забранена, ликовете му бяха осъдени като ерес и от двамата патриарси. Явно посетителите на този малък патрициански храм бяха достатъчно важни особи, за да предотвратят поне досега унищожаването на мозайката. Пардос, който бе приел лъчезарния божи син със самия бог, като всички анти на запад, усети в душата си искрица топлина. Добър знак, помисли си. Неочаквано и утешително бе за него да открие, че Колесничаря го очаква тук.
А после, някъде по средата на церемонията, басанидът го докосна по ръката и посочи. Пардос се озърна. Примига. Младежът, който бе убил слугата на лекаря, току-що беше влязъл в храма.
Беше кротък и сдържан, облечен в изящно надиплена бяла копринена хламида, с колан от златни брънки и тъмнозелен хитон. Косата му сега бе спретнато прибрана под мека, обшита с кожа зелена шапка. Грубоватите накити ги нямаше. Застъпва дискретно и се настани до някакъв възрастен достолепен мъж и много по-млада от него жена. Вече не изглеждаше пиян. Приличаше на млад принц, модел за бляскавия Хеладик над тях.
В Имперския прецинкт и на по-високите постове в управлението на града имаше хора, които открито ухажваха състезателните фракции, едната или другата, а понякога — и двете. Плавт Воносус, президът на сената, не беше от тях. Придържаше се към възгледа, че едно добронамерено безпристрастно отношение както към Сините, така и към Зелените е най-подходящо за сана му. В добавка той по природа не беше от мъжете, склонни да обсаждат млади танцьорки, и съответно обаянието на Шайрин от Зелените бе за него въпрос на чиста естетика, а не извор на страст и съблазън.
По тази причина той вероятно изобщо нямаше да уважи тази сватбена церемония, ако не бяха налице два фактора. Единият беше синът му: Клеандър отчаяно го беше увещавал да присъства и да заведе и него, а тъй като ставаше все по-необичайно синът му да проявява и най-малкия интерес към светски събития, Воносус не беше склонен да пропусне подобна възможност момчето да се появи по най-изискания и ефектен начин сред обществото.
Другата причина, малко по-самоугодна, бе сведението, поднесено му мимоходом от танцьорката заедно с поканата й, че на пиршеството в дома й храната ще се приготви не от кого да е, а от самия Струмозус Аморийски.
Воносус все пак си имаше своите слабости. Хубавите момчета и възхитителната храна бяха може би на първо място в списъка.
Двете неомъжени момичета ги оставиха у дома, разбира се. Воносус и втората му съпруга се явиха — безукорно точно — на церемонията в кварталния им параклис. Клеандър закъсня, но беше чист и облечен подобаващо. Боносус погледна сина си леко озадачен и почти без усилие си спомни послушното умно момче, каквото бе Клеандър допреди две години. Дясната ръка на сина му изглеждаше подпухнала и посиняла, но баща му предпочете да не пита какво е станало. Не искаше да знае. Вляха се в процесията от облечени в бяло и музикантите (много добри всъщност, от театъра) за кратката, доста прохладна разходка до дома на танцьорката.
Вярно, че се почувства малко неловко, когато предвожданото от музикантите шествие спря пред един портик с добре изваяно копие на класически тракезийски женски бюст. Знаеше как ще се почувства жена му, щом влезе тук. Тя нямаше нищо да каже, разбира се, но той знаеше. Минаха през дневната и се озоваха в жилището на танцьорката и по този начин я удостоиха с цялото символично достойнство на своя сан — и нея, и къщата й.
Джад само знаеше какво става нощем тук след театъра. Тенаида беше безпогрешна, както винаги, с нищо не издаваше неодобрението си. Втората му жена, значително по-млада от него, беше с безукорно възпитание и прословута със сдържаността си. Беше я избрал заради тези две нейни качества, след като Елина умря в лятната епидемия преди три години и го остави с три деца и без никой, който да се грижи за къщата.
Тенаида се усмихна мило и учтиво промълви: „Благодарим“ на Шайрин от Зелените, която излезе да ги посрещне с добре дошли. Клеандър, между баща си и мащехата си, се изчерви, когато Боносус го представи, и заби очи в пода, щом танцьорката леко го погали по косата за поздрав.