— Млъкни! — сряза го Плавт Боносус малко по-високо, отколкото бе възнамерявал. Двама мъже наблизо се озърнаха към тях. Жената, самата резервирана сдържаност, уж оглеждаше разсеяно стаята. Но слушаше. Рустем го виждаше много добре.
— Както казвах — продължи по-тихо Боносус и се обърна отново към Рустем, още по-изчервен, — трябва да ми позволите да ви предложа чаша вино в дома ни след това мило празненство. Благодарен съм, че предпочетохте да говорите пряко с мен, разбира се.
— Разбира се — отвърна хладно Рустем.
— Къде бихме могли да намерим злополучния ви слуга? — попита сенаторът. Практичен човек.
— Ще се погрижат за тялото — промърмори Рустем.
— Аха. Значи… има и други, които вече са научили за това?
— Гонеше ни банда младежи с извадени мечове, водени от вашия син — отвърна Рустем, леко натъртено. — Допускам, че доста хора са наблюдавали преминаването ни, да. Получихме помощ в новия Храм на императора от неговия декоратор.
— Аха — повтори Плавт Боносус и хвърли поглед през залата. — Родиецът. Покрай него ще се разнесе, да. Е, щом нещата са уредени…
— Мулето ми и вещите ми останаха на улицата, когато се принудихме да побегнем — каза Рустем. — Току-що пристигам в Сарантион.
Едва в този момент жената се обърна към него и го погледна замислено. Рустем издържа за миг погледа й и извърна очи. Жените тук сякаш имаха повече… присъствие, отколкото навсякъде другаде. Зачуди се дали това е свързано с императрицата, с онази властност, за която говореха, че притежава. Някогашна обикновена танцьорка. Забележителна история, наистина.
Сенаторът се обърна към сина си.
— Клеандър, ще се извиниш на домакинята и ще напуснеш незабавно, преди да е започнал пирът. Ще издириш животното и багажа на този човек и ще уредиш да се докарат у дома. Ще ме чакаш там, докато се върна.
— Да напусна? Веднага? — измрънка жално момчето.
— Клеандър… има опасност да бъдеш жигосан или прокуден. Намери го това проклето муле! — повиши тон бащата.
Жената сложи ръка на рамото му.
— Шшт! Виж.
Голямата стая, пълна с оживени, жадни за удоволствия сарантийци, изведнъж бе притихнала. Плавт Боносус погледна над рамото на Рустем и примига от изненада.
— Виж ти… А те пък как се озоваха тук?
Тишината премина в тихо мърморене и шумолене, докато гостите — над петдесет души — се кланяха към мъжа и жената, застанали на входа с домакинята зад тях.
Мъжът беше много висок, гладко обръснат, завладяващо красив. Беше гологлав — нещо необичайно — и буйната му златна коса изпъкваше неотразимо. Беше облечен в тъмносиня, дълга до коленете хламида, обшита със златни ивици отстрани, златоткан клин, черни ботуши като на войник и тъмнозелен хитон, закопчан на едното рамо със синя гема, голяма колкото нокът на мъжки палец. В едната си ръка държеше бяло цвете, за сватбата.
Жената до него беше прибрала буйната си руса коса под бяла мрежичка с полюшващи се изящни златни халкички. Дългата й до пода дреха беше от пурпур, обшита със скъпоценни камъни. Носеше златни обеци и наниз от злато и перли, пелерината й също беше златна. Беше висока почти колкото мъжа.
До лакътя на мъжа сякаш отникъде се появи блед мършав човек и прошепна нещо в ухото му, докато гостите се изправяха след поклоните.
— Леонт — промълви тихо сенаторът на Рустем. — Стратегът.
Наистина възпитано. Рустем едва ли щеше да се досети сам кой е този мъж, макар години наред да беше слушал за него — и се беше боял от него, като всички в Басания.
Славата му придаваше блясък, помисли си той, нещо почти осезаемо. Беше Леонт Златния (произходът на прозвището едва сега му стана ясен), който бе разбил съкрушително последната пълносъставна армия източно от Асен, за малко не бе пленил басанидския пълководец и бе наложил унизителен мир. Пълководецът беше подканен да сложи край на живота си, когато се върна в Кабад, и го бе направил.
Леонт също така бе човекът, спечелил земи (гъсто населени с годни да плащат данък поданици) за Валерий на югозапад чак до прочутите мажритски пустини, пак той беше прекратил брутално набезите от Москав и Карч, той беше почетеният — чули го бяха чак в Керакек — с най-пищния триумф, с който император някога е удостоявал завръщащ се от военна кампания стратег още от времето на основателя на града Сараний.
И като допълнителна награда му бяха дали високата ледено изящна жена до него. В Басания знаеха за Далейните — дори в Керакек, който се намираше чак на южните търговски пътища. Семейното богатство бе започнало да се трупа с търговския монопол над подправките, а източните подправки идваха от Басания, от север или юг. Преди десет-петнайсет години Флавий Далейн беше убит по някакъв ужасяващ начин по време на наследяването на имперския трон. Някакъв пожар, доколкото помнеше Рустем. По-големите му синове бяха избити или осакатени при същото нападение, а дъщеря му беше… тук, в тази стая, бляскава и златна като военен трофей.