Стратегът направи сдържан жест и тъмнокосото слугинче притича да му поднесе вино, страните му бяха зачервени от възбуда. Жена му също прие чаша, но се задържа назад, когато съпругът й пристъпи и вече се появи сам, като актьор на сцена. Рустем видя как Стилиана Далейна бавно огледа стаята. Сигурен беше, че си отбелязва наум присъствия, връзки и съюзи, оставащи съвсем невидими за него. Изражението й бе също толкова безстрастно, колкото на жената на сенатора, но впечатлението, създавано от двете жени, във всяко друго отношение бе различно. Докато съпругата на Плавт Боносус беше сдържана и отчуждена, то благородната дама на най-силния воин в империята бе студена, бляскава и дори малко плашеща. Родословието й бе свързано с изумително богатство, огромна власт и насилствена смърт. Рустем успя да отклони погледа си от нея едва когато стратегът заговори.
— Лисург Матаний някога е казал, че е по-приятно да видиш приятел, сключил добър брак, отколкото да отпиеш и от най-рядкото вино — каза Леонт и вдигна чашата си. — Удоволствие е днес да се наслади човек и на двете — добави той и спря, за да отпие. Последва смях: сдържан от страна на придворните и много по-възбуден от хората от театъра и военните.
— Винаги използва този цитат — измърмори сухо Боносус на Рустем. — Чудя се все пак, защо е тук!
Сякаш в отговор, стратегът продължи:
— Стори ми се редно да се отбия и да вдигна чаша в чест на единствения мъж в армията, който можа да говори толкова много и толкова добре, и толкова много и… толкова много, че успя да изкопчи закъснелите плащания на войниците от хазната на Прецинкта. Категорично не съветвам никого да се постави в положението да бъде убеждаван от трибуна на Четвърти Саврадийски да прави каквото и да било… освен ако не разполага с много излишно време.
Нов смях. Мъжът говореше гладко като придворен, но се държеше прямо и непритворно, шегата му беше грубовата като на войник. Рустем забеляза как са го зяпнали военните в празничната зала. На лицата им бе изписано обожание. Съпругата, неподвижна като статуя, изглеждаше леко отегчена.
— За жалост — продължи Леонт, — днес не разполагаме с много време, тъй че двамата с госпожа Стилиана не сме в състояние да се присъединим към вас и да опитаме неземните наслади, приготвени от Струмозус от Сините в дом на Зелените. Искрено поздравявам фракциите за това рядко единение и се надявам то да бъде предвестник за мирен състезателен сезон. — Замълча, повдигна вежди да придаде тежест на думите си; властна особа беше все пак. — Дойдохме, за да можем да поздравим младоженеца и булката в пресвятото име на Джад, а и да поднесем едно съобщение, което би могло да привнесе още малко радост в този щастлив ден.
Отново направи пауза и отпи от виното.
— Преди малко се обърнах към младоженеца като към трибун на Четвърти Саврадийски. Но се оказва, че съм изостанал от събитията. Изглежда, някой от върховните стратези, в нетърпението си да отдалечи от ушите си един определен упоително меден глас, набързо е подписал тази сутрин документи, утвърждаващи повишението на трибун Карулус от Тракезия в новото му звание и назначение… като хилиарх на Втори Калисийски, и този пост трябва да бъде приет след тридесет дни… което ще остави на новия хилиарх достатъчно време тук да се порадва на невястата си, а и възможност да изгуби част от повишената си заплата на Хиподрума.
Радостните викове и смях почти заглушиха последните му думи. Младоженецът бързо излезе напред, целият зачервен, и коленичи пред стратега.
— Ваше благородие! — Той вдигна очи. — Аз… нямам думи.
Което предизвика нов взрив от смях сред хората, които го познаваха.
— Обаче — добави Карулус и вдигна ръка — все пак имам един въпрос, който съм длъжен да задам.
— Без думи? — каза Стилиана Далейна зад съпруга си. Първите й думи, изречени тихо, но ги чуха всички. Някои хора няма нужда да повишават тон, за да се чуе гласът им.
— Лишен съм от това умение, госпожо. Трябва да използвам езика си, макар и не толкова умело, колкото по-старшите от мен. Желая само да попитам дали бих могъл да отклоня повишението.
Настъпи тишина. Леонт примига.
— Това е изненада. Мислех, че… — Гласът му заглъхна.