— Мой повелителю, командире… ако желаете да възнаградите един недостоен войник, то ще е като му позволите, с какъвто и да било ранг, да се сражава редом до вас в следващата кампания. Не мисля, че казвам нещо нередно, ако намекна, че Калисион, при Вечния мир, подписан от императора на изток, няма да е такова място. Няма ли някое място на… на запад, където бих могъл да служа с вас?
При намека за Басания Рустем усети как сенаторът до него нервно помръдна и чу как се окашля тихо. Но нищо особено не беше казано. Все още.
Стратегът леко се усмихна, беше се овладял. Пресегна се и почти с бащински жест разроши косата на коленичилия пред него войник. Разправяха, че хората му го обичали. Не, те го обожаваха.
— Няма обявена кампания където и да било, хилиарх — каза Леонт. — Нито е в навика ми да изпращам току-що оженени офицери на боен фронт, когато има други възможности, а възможности винаги има.
— Тогава все пак мога да бъда зачислен към вас, щом няма боен фронт — каза Карулус и се усмихна невинно.
Рустем изсумтя; не му липсваше дързост на този мъж.
— Млъкни, идиот!
Цялата зала чу червенокосия родиец. Последвалият смях го потвърди. Беше преднамерено, разбира се. Рустем бързо започваше да осъзнава колко много от казаното и показаното тук е грижливо замислен и хитро импровизиран театър. Сарантион беше сцена за представления, реши той. Нищо чудно, че една актриса можеше да упражнява такава власт тук, да склони толкова хора да уважат дома й — или да стане императрица, ако се стигнеше до това. Немислимо в Басания, разбира се. Съвсем немислимо.
Стратегът отново се усмихваше — отпуснат и спокоен човек, уверен в своя бог и в себе си, помисли Рустем. Праведен човек. Леонт погледна към майстора на мозайки и вдигна чаша в негова чест.
— Съветът е добър, войник — заговори отново на коленичилия пред него Карулус. — Ще разбереш разликата в заплащането между легат и хилиарх. Вече си имаш жена и скоро ще трябва да отгледате здрави деца, в служба на Джад и в прослава на името му.
Поколеба се за миг.
— Ако все пак има кампания тази година — а позволете ми ясно да заявя, че императорът засега с нищо не го е намекнал — то тя би могла да е в името на бедната онеправдана кралица на антите, което означава Батиара, а аз няма да допусна там до себе си мъж, който наскоро е създал семейство. Засега те искам на изток, войник, така че повече не говори. — Думите прозвучаха прямо, почти бащински, въпреки че Леонт едва ли бе по-възрастен от младоженеца, прецени Рустем. — Стани, стани и ни доведи невястата си, за да можем да я поздравим, преди да си тръгнем.
— Представям си как ще го направи Стилиана — измърмори под носа си сенаторът до Рустем.
— Тихо — каза изведнъж жена му. — Погледни.
Ново лице беше влязло в празничната зала покрай Стилиана Далейна, но изящно се спря за миг до нея и Рустем дълго щеше да пази спомена за двете една до друга, злато до злато.
— Би ли могла бедната онеправдана кралица на антите да си каже скромната дума по всичко това? Дали да се внася война в собствената й страна в нейно име? — каза новодошлата. Гласът й — говореше сарантийски, но със западен акцент — бе ясен като камбана, нескритият й гняв се вряза се в залата като нож в коприна.
Стратегът се обърна, явно стъписан, но бързо го прикри. Миг след това се поклони официално, а жена му — леко усмихната, забеляза Рустем — се сниши в изящен реверанс. Цялата зала ги последва.
Жената замълча, изчакваше да минат поклоните. Не бе присъствала на сватбената церемония, сигурно бе дошла току-що. Тя също бе облечена в бяло, носеше пищно колие от злато и рубини и дълъг шал. Косата й бе прибрана под мека тъмнозелена шапчица. Бе заметната с наметало в същия цвят и след като един от слугите го пое, се видя, че дългата до пода дреха е с права ивица порфир от едната страна — царственият цвят навсякъде по света.
Гостите се изправиха, с шумолене на коприни и брокат, но майсторът и по-младият мъж от Батиара, който бе спасил живота на Рустем тази сутрин, останаха коленичили на лъскавия под. Плещестият младеж вдигна глава и басанидът с изненада видя на лицето му сълзи.
— Кралицата на антите — прошепна сенаторът в ухото му. — Дъщерята на Хилдрик.
Потвърждението едва ли беше нужно: лекарите все пак умееха да вадят заключения от събрана информация. В Сарника бяха говорили и за тази жена, за бягството й в късната есен от покушение, за доброволното й изгнаничество в Сарантион. Заложница на императора, повод за война, ако му потрябва повод.
Чу как сенаторът отново заговори на сина си. Клеандър измърмори недоволно, но напусна залата, подчинил се на бащината повеля. Момчето едва ли вече беше важно. Рустем беше зяпнал кралицата на антите, самотна и далече от своя дом и народ. Спокойна и уверена, изненадващо млада и царствена. Оглеждаше спокойно бляскавото множество сарантийци. Но онова, което ученият в него — лечителят дълбоко в същината му — съзря в ясните сини северни очи в отсрещния край на залата, бе затаеното присъствие на нещо съвсем друго.