— О, богове — промълви той неволно и отново усети върху себе си погледа на жената на Плавт Боносус.
Пир за петдесет души не беше нещо особено обременително за Струмозус, Кирос го знаеше. В залата за пиршества на Сините често се гощаваха четири пъти повече гости. Приспособяването им към друга кухня бе свързано с някои неудобства, но бяха дошли тук няколко дни по-рано и Кирос, на когото се възлагаха все по-големи отговорности, беше описал инвентара, беше разпределил работните места и бе възложил задачите.
Беше недогледал само, кой знае защо, липсата на морска сол и знаеше, че Струмозус няма да забрави скоро това. Главният готвач не проявяваше търпимост към грешките, меко казано. Кирос щеше сам да изтича да вземе, но хич го нямаше в тичането с болния крак, който трябваше да влачи. Бездруго беше зает и с приготвянето на зеленчуците за супата си, а другите помощник-готвачи и момчета в кухнята си имаха свои задачи. Вместо това отиде една от домашните слугини — хубавичката чернокоса, за която всички все говореха, когато не беше наоколо.
Кирос не си падаше по такива задевки. Пазеше страстите си за себе си. Между другото, през последните няколко дни, още от първото им гостуване в къщата, бляновете му кръжаха около танцьорката, домакинята им. Можеше и да е предателство към неговата фракция, но сред танцьорките на Сините нямаше нито една, която да се движи, да говори и пее и да изглежда като Шайрин от Зелените. Сърцето му се разтуптяваше, щом чуеше вълните на смеха й откъм стаите, и нощем мислите му блуждаеха по коридорите на страстта.
Но тя бе мечтата на повечето мъже в Града и Кирос знаеше това. Струмозус направо и без притворство щеше да го нарече досадно елементарен вкус. Първата танцьорка в Сарантион? Колко оригинален обект на страст! Направо чуваше сприхавия глас на главния готвач и насмешливото му ръкопляскане с опакото на едната ръка по дланта на другата.
Пиршеството беше към края си. Глиганът, пълен с дроздове, горски гълъби и яйца от пъдпъдък, поднесен цял на огромно дървено плато, предизвика бурни възклицания, чуха се чак в кухнята. Преди това Шайрин беше пратила чернокосото момиче да ги извести, че гостите й припадат от удоволствие над есетрата — царицата на рибите! — поднесена върху канапе от цветя, и заека със сориански смокини и маслини. А впечатлението си от супата домакинята им беше споделила още по-преди. Точните думи, предадени им от същото усмихнато момиче с трапчинките, бяха, че танцьорката на Зелените възнамерява още този ден да се омъжи за онзи, който я е сготвил. Струмозус беше посочил с лъжицата си Кирос, а тъмнокосото момиче му се ухили и му смигна.
Кирос моментално наведе глава над билките, които кълцаше, а наоколо се разнесоха заядливи гласове, воглаве с този на приятеля му Расик. Ушите на Кирос пламнаха, не смееше да вдигне очи. Струмозус мимоходом го потупа по темето с дървената лъжица с дългата дръжка: това бе неговият вариант на добродушен одобрителен жест. Майстор готвачът чупеше доста дървени лъжици в кухнята си. Удари ли те с лъжицата толкова леко, че да оцелееш, можеш да смяташ, че е доволен.
Изглежда, морската сол все пак беше забравена — или простена.
Гощавката бе започнала на висок градус, много възбудено и шумно, гостите оживено обсъждаха появата и бързото напускане на върховния стратег и неговата жена с младата кралица на Запада. Самата Гизел Антска беше дошла, за да уважи това празненство. Неочаквана поява, дар, поднесен от Шайрин на останалите й гости: изключителна възможност да пируват с царствена особа. Но след това кралицата бе приела поканата на стратега да се върне с него в Имперския прецинкт, за да обсъдят темата за Батиара — собствената й страна в края на краищата — „с определени лица“ там.
Намекът, доловен от присъстващите и предаден на силно заинтригувания Струмозус в кухнята от умното тъмнокосо момиче, беше, че едно от въпросните „определени лица“ може да е самият император.
Леонт изразил изумление и изненада, каза момичето, че не е потърсено мнението на кралицата, нито е уведомена до този момент, и се заклел да поправи този пропуск. Държал се великолепно, добави момичето.
Тъй че в края на краищата на трапезата липсваше царствено присъствие, остана само споменът за него, както и за царствения, жлъчно укорителен тон, насочен към най-високопоставения войник на империята. Струмозус, като разбра, че кралицата си е тръгнала, съвсем очаквано се разочарова, но после, кой знае защо, се умисли. Кирос съжаляваше, че не бе успял да я види. Човек понякога пропуска много в кухнята покрай грижите да достави удоволствие на други хора.