Жена отвсякъде, обиграна, реши Криспин развеселен. Сама можеше да се справи с ухажорите си, желани или не. Той отново насочи вниманието си към разговора, който следеше. Скорций и мускулестият колесничар на Зелените, Кресценс, обсъждаха подходящото разположение на конете в квадрига. Карулус беше оставил младоженката си и попиваше всяка сричка, както и мнозина други. Състезателният сезон скоро щеше да започне; беседата им видимо изостряше апетитите. Сарантийците най-много почитаха святите хора и колесничарите. Криспин беше чувал това още преди да започне пътуването си. И се оказа вярно. Поне що се отнася до колесничарите.
Кася беше в компанията на две-три от по-младите Зелени танцьорки, Варгос се навърташе покрай тях, готов всеки момент да й се притече на помощ. Момичетата сигурно я тормозеха със задевки около предстоящата нощ — това беше част от брачния обичай. Но хапливите закачки щяха да са ужасно неподходящи точно за тази младоженка; Криспин си помисли, че може би ще е редно да се приближи и да й поднесе подходящите поздравления.
„Сега пък казва да кажа, че ще ти предложи удоволствия, каквито не можеш и да си представиш, само ако дойдеш насам — проговори изведнъж птицата в главата му. И добави: — Много мразя, когато го прави това“.
Криспин се изсмя на глас, с което привлече любопитните погледи на следящите спора около него. Обърна го на кашлица и отново погледна към Шайрин. Устата й се беше стегнала в скована усмивка. Погледът, с който срещна очите му над мършавия болнав писар, беше убийствен: и намек нямаше в него за обещавани наслади, нито плътски, нито душевни. Криспин едва сега осъзна, че Пертений вероятно е много пиян. Това също го развесели. Секретарят на Леонт обикновено беше най-сдържаният човек.
Все пак Шайрин можеше да се оправи сама, реши той. Всичко това всъщност беше много забавно. Махна с ръка и се усмихна ведро на танцьорката, после отново се направи, че слуша разговора между колесничарите.
Двамата с дъщерята на Зотик бяха постигнали разбирателство, основано на способността му да чува птицата, както и на историята, която й бе разказал за Линон. Беше го попитала в онзи мразовит есенен следобед — вече му се струваше толкова отдавна — дали онова, което той бе направил с птицата си, означава, че и тя би трябвало да постъпи по същия начин с Данис. Не бе успял да й отговори. Последвало бе мълчание, разбираемо за Криспин, а после птицата промълви в ума му: „Ако ми омръзне това, ще ти кажа. Обещавам. Ако това се случи, върни ме“.
Криспин потръпна при мисълта за поляната, където пленената душа на Линон бе спасила живота им в призрачната мъгла на полусвета. Връщането на една от птиците на алхимика в Елшовия лес не беше проста работа, но не й каза за това, нито тогава, нито после.
Не й го каза и когато от Марциниан дойде писмо за Шайрин и тя го повика от Храма да го прочете. Изглежда, Зотик бе оставил указания на стария си приятел: ако не се върне у дома досред зимата след неочакваното си пътуване в късната есен или не изпрати вест, Марциниан да постъпи все едно, че е мъртъв, и да раздели имуществото на алхимика според наставленията му. Слугите бяха обезпечени; имаше няколко лични завещания; някои назовани вещи и документи бяха изгорени.
Домът край Варена и всичко неунищожено в него трябваше да се остави на дъщеря му Шайрин, която да го използва или да се разпореди с него както намери за добре.
— Защо го е направил това? Какво в името на Джад да правя сега с една къща в Батиара? — възкликна момичето в дневната, птицата лежеше на раклата до огъня.
Беше объркана и разстроена. Никога не беше виждала баща си. Нито беше единственото му дете.
— Продай я — каза й Криспин. — Марциниан ще ти го уреди. Той е най-честният човек на този свят.
— Но защо я е оставил на мен?
Криспин сви рамене.
— Изобщо не го познавах, момиче.
— Защо мислят, че е умрял? Къде е заминал?
А на това той смяташе, че има отговор. Не беше трудно за разгадаване. Което не го правеше по-лесно за преглъщане. Марциниан бе написал, че Зотик е предприел много внезапно пътуване късно есента към Саврадия. Преди това Криспин бе писал на алхимика за Линон, намекнал му бе потайно за случило се на поляната сред леса.
Зотик сигурно бе разбрал последствията. Вероятно много по-добре от него. Всъщност Криспин беше съвсем сигурен къде е заминал бащата на Шайрин.
И почти сигурен какво се е случило, когато е стигнал там.