И тази нощ на гроба му щяха да се хвърлят таблички с проклятия. Скоро започваше сезонът на надпреварите в Хиподрума: хейромантите и други самозвани трафиканти на магическа сила от полусвета редяха вече клетвени заклинания срещу коне и състезатели — и защити срещу същите. На някой шарлатан можеше да платят да предизвика счупване на крак на кон фаворит, а ден след това други да му платят за защита на същото животно. За гроба на убит езичник басанид сигурно щяха да твърдят, че дори таи повече магическа сила от обикновените.
— Правосъдието ще възтържествува — заяви убедено Боносус.
— Разчитам на това — отвърна басанидът и погледна Пардос. — Ще се видим ли отново с вас? Задължен съм ви и бих искал да се отплатя за куража ви. — Скован човек, но достатъчно учтив, знаеше какво да каже.
— Отплата не е нужна. Но името ми е Пардос — отвърна младежът. — Много лесно ще ме намерите в Храма. Стига Криспин да не ме убие заради някоя тесера, поставена не на място.
— Гледай да не ги редиш под лош ъгъл — каза Криспин.
Сенаторът кривна устни в усмивка.
— Аз съм Рустем от Керакек — каза басанидът. — Тук съм, за да се срещна със западните си колеги, да споделя каквото знам и да науча каквото мога, за по-доброто лечение на пациентите ми. — Поколеба се и за първи път си позволи да се усмихне. — Пътувал съм на изток. Стори ми се, че е време да пообиколя и на запад.
— Той ще живее в една от къщите ми — обясни Плавт Боносус. — С двата кръгли прозореца, на улица Харделос. За нас ще е чест, разбира се.
Криспин изведнъж се смрази. Вятър сякаш лъхна в душата му, леден влажен въздух от полусвета, докоснал тленното сърце.
— Рустем, улица Харделос — повтори глупаво.
— Знаете ли я? — усмихна се сенаторът.
— Ами… чувал съм я. — Криспин преглътна.
„Шайрин, няма да го кажа това — чу в ума си, докато се мъчеше да надмогне внезапния си страх. Последва кратко мълчание. — Не е възможно да очакваш от мен да…“
— Къщата е приятна — говореше сенаторът. — Малка е за семейство, но е близо до стените, беше удобно, докато пътувах повече.
Криспин кимна разсеяно. И чу в главата си: „Казва да ти кажа, че иска точно сега да си представиш ръцете й, докато стоиш пред този развратен педал и прекалено моралната му жена. Представи си как пръстите й леко повдигат туниката ти отзад и нагоре, после се плъзгат обратно надолу по кожата ти, под долните дрехи. Представи си ги сега, лекичко докосват голата ти плът, възбуждат те. Казва да ти кажа, че… Шайрин! Не!“
Криспин се закашля. Усети, че се изчервява. Уж прекалено моралната жена на сенатора го изгледа с умерен интерес.
Сенаторът, с неизчерпаемия си опит в безсмислено дърдорене, продължаваше:
— Всъщност е много близо до палата Евстабий — същия, който Сараний е построил до стените. Знаете, че е обичал лова, дразнела го е дългата езда през града от Имперския прецинкт в хубавите летни утрини.
„Иска да си мислиш как те докосва точно сега, точно там, където стоиш с тях, пръстите й те галят по най-интимните места, надолу и още надолу, а жената пред тебе гледа всичко това, не може да извърне глава, устните й се разтварят, очите й се разширяват…“
— Ъъ, да! — изломоти Криспин. — Обичал е да ловува! Да!
Пардос го изгледа тъпо.
„Тя… казва, че сега можеш да усетиш на гърба си зрънцата на гърдите й. Твърди: доказателство колко е възбудена. И че по-надолу… по-надолу тя се е… Шайрин, най-категорично няма да го кажа това!“
— Тъй че Сараний често е прекарвал нощта там — продължаваше Плавт Боносус. — Водел приятели, момичета също, докато е бил по-млад, а по изгрев-слънце излизали извън стените с лъкове и копия.
„Казва, че сега пръстите й докосват твоя… твоя, ъъъ… знаеш де… под… а, гали те и… ъъ, хлъзга? Казва, че младата жена на сенатора е зяпнала с отворена уста твоя твърд набъбнал… не!“
Птичият глас преля в безмълвен писък и секна. Криспин се мъчеше да събере последните остатъци хладнокръвие и се молеше отчаяно дано никой да не е погледнал към слабините му. Шайрин! Проклетата от Джад Шайрин!
— Добре ли сте? — попита басанидът. Държеше се съвсем различно — внимателен, загрижен. Лекар. Скоро щеше да погледне надолу, помисли си отчаяно Криспин. Жената на сенатора продължаваше да го гледа втренчено. За щастие поне не беше зяпнала.
— Малко ми стана… ъ, горещо, да, нищо сериозно… сигурен съм, надявам се, ще се видим отново — заговори припряно Криспин и набързо се поклони. — Сега ще ме извините, ъъ, има един… проблем по сватбата тука… Трябва да го… обсъдя с…
— Какъв проблем? — обади се проклетият Карулус и загърби групата при Скорций.
Криспин дори не си направи труд да отговаря. Вече крачеше през стаята към дребната женичка, която още стоеше до отсрещната стена, почти скрита от трима мъже.