„Казва да ти кажа, че вече ти е вечно задължена — каза птицата, щом се приближи. — Че си герой, като онези от старо време, и че туниката ти долу май е поиздута“.
Този път той долови насмешката дори в тона на Данис: в чудатия глас, който алхимикът Зотик беше дал на всички свои пленени души, и на това свенливо момиче, убито — като всички останали — преди много време, в някоя есенна утрин, на една горска поляна в Саврадия.
Смееше му се.
Самият той можеше да се разсмее, можеше дори да се примири с неловкото положение, в което се бе озовал. Но нещо току-що се беше случило и не знаеше как да се оправи с него. По-енергично, отколкото се канеше, Криспин се провря с рамо между Пертений и шкембестия търговец — почти сигурно някой от благодетелите на Зелените — вляво от него. Те го изгледаха ядосано.
— Простете, приятели. Извинете ме. Шайрин, имаме малък проблем, ще дойдеш ли? — Хвана танцьорката за лакътя, не особено нежно, и я изведе от полукръга от мъже, които я бяха притиснали до стената
— Проблем ли? — мило възкликна Шайрин. — О, боже! Какъв?
Докато пресичаха стаята, Криспин видя, че хората го гледат. Искрено се надяваше туниката му вече да е в по-приличен вид. Шайрин се заусмихва непринудено на гостите си.
По липса на по-добра идея и с пълното съзнание, че мисли объркано, Криспин я издърпа през отворените врати към трапезарията, където се бяха задържали десетина души, и след това — към кухнята.
Спряха се на самия праг: две облечени в бяло фигури сред кухненския безпорядък и суматоха след свършилото пиршество, с оцапаните и уморени готвачи и слуги вътре. Щом ги видяха, всички млъкнаха.
— Поздравления! — каза ведро Шайрин, а Криспин усети, че е останал без думи.
— И на вас двамата — отвърна нисичкият пълен мъж със закръгленото лице, когато Криспин за първи път бе срещнал в една доста по-голяма кухня от тази, веднъж призори. Хора бяха загинали в онази нощ. Опит за покушение над живота му. Помнеше Струмозус, стиснал ножа за кълцане с дебелата дръжка, готов да го употреби срещу всеки, дръзнал да нахлуе във владението му.
Сега майстор готвачът се усмихна, стана от столчето и се приближи към тях.
— Е, удовлетворихме ли ви, уважаема?
— Знаете, че да — отвърна Шайрин. — Какво бих могла да ви предложа, за да дойдете да живеете с мен? — И също се усмихна.
Струмозус се намръщи.
— Хм. Всъщност аз се канех да ви направя подобно предложение.
Тя повдигна вежди.
— Много е претъпкано тук — каза готвачът и махна към купищата кухненски съдове, плата и хората из стаята. Домакинята и гостът го последваха до по-малка стая, склад за прибори и храна. Там имаше друга врата, извеждаща към вътрешния двор. Твърде студено беше, за да излязат. Слънцето вече се снишаваше на запад, мръкваше.
Струмозус тръшна вратата за кухнята. Изведнъж стана тихо. Криспин опря гръб на стената. Затвори за миг очи, отново ги отвори. Съжали, че не се бе сетил да си вземе чаша вино. Две имена отекваха в главата му.
Шайрин се усмихна престорено на дребничкия готвач.
— Какво ли ще си кажат хората за нас? Да не би да ми правите предложение, докато аз се опитвам да ви спечеля, мили господине?
— За кауза — отвърна сериозно готвачът. — Какво би трябвало да ви предложат Сините, за да станете тяхната Първа танцьорка?
— Аа. — Усмивката на Шайрин се стопи. Погледна Криспин, после отново готвача. Поклати глава.
— Не може да стане.
— На никаква цена? Асторгус е щедър.
— Разбирам. Надявам се, че ви плаща колкото заслужавате.
Готвачът се поколеба за миг, след което откровено назова сумата.
— Вярвам, че това, което ви предлагат Зелените, не е по-малко.
Шайрин наведе очи към пода и Криспин разбра, че е смутена. Без да срещне погледа на готвача, тя промълви само:
— Да, не е.
Намекът беше ясен, макар и неизречен. Струмозус се изчерви.
— Ами… Е, логично е. Една Първа танцьорка е по-… прочута от всеки готвач. По е видима. Различно ниво на слава.
— Но не и по-талантлива — каза Шайрин и вдигна очи. Докосна дребния мъж по ръката. — За мен въпросът не е в плащането. Има… нещо друго. — Замълча, прехапа устна и продължи: — Императрицата, когато ми прати своя парфюм, даде ясно да се разбере, че мога да го нося само докато съм Зелена. Беше точно след като Скорций ни напусна.
Последва мълчание.
— Разбирам — промълви Струмозус. — Равновесие между фракциите. Тя… Те са много умни, нали?
Криспин си помисли да каже нещо, но премълча. „Много умни“ не беше точната фраза обаче. Не се доближаваше изобщо до същината на нещата. Сигурен беше, че е било ход в стила на самата Аликсана. Императорът хранеше неприязън към проблемите с партиите — всички го знаеха. Скорций му беше казал, че това едва не му струвало трона по време на бунтовете. Но императрицата, прочута танцьорка на Сините в младостта си, щеше да се интересува от такива неща повече от всеки друг в Имперския прецинкт. И щом Сините бяха могли да заграбят най-изтъкнатия колесничар на деня, то Зелените трябваше да запазят най-прославената си танцьорка. Парфюмът — никоя друга дама в империята нямаше правото да го носи — и свързаното с него условие бяха нейното средство да се погрижи Шайрин да разбере това.