— Жалко — каза замислено дребният готвач. — Но предполагам, че е разумно. Ако човек погледне на всички ни отвисоко.
Виж, това беше съвсем вярно, помисли си Криспин.
Струмозус смени темата.
— Имаше ли някакъв повод да дойдете в кухнята?
— Да ви поздравим, разбира се — бързо отвърна Шайрин.
Готвачът запремества очи от нея към него и обратно. На Криспин все още му беше трудно да събере мислите си. Струмозус се подсмихна.
— Ще ви оставя за малко сами. Впрочем, ако наистина си търсите готвач, момчето, което приготви супата днес, още малко и ще е готов да работи сам. Казва се Кирос. С болния крак. Млад е, но е обещаващ момък, и е умен.
— Ще го запомня — отвърна с усмивка Шайрин.
Струмозус се върна в кухнята, като затвори вратата след себе си.
Шайрин се обърна към Крисп.
— Благодаря ти. Кучи син такъв.
— Нали си отмъсти — въздъхна той. — Половината гости тука ще си ме представят като някое езическо божество на плодородието, щръкнал като кол.
Тя се изсмя.
— Няма да ти навреди. Твърде много хора се боят от теб.
— Не и ти — отвърна й вяло.
Тя го погледна. Изражението й се промени.
— Какво е станало? Не изглеждаш добре. Аз наистина ли…
Крисп поклати глава.
— Не ти. Баща ти всъщност. — Пое си дъх.
— Баща ми е мъртъв — каза Шайрин.
— Зная. Но преди половин година той ми даде две имена, които според него може да ми помогнат в Сарантион. Едното беше твоето.
Тя го гледаше съсредоточено.
— И?
— Другото беше на лекар, с къщата и улицата, на която бих могъл да го намеря.
— Докторите са полезни.
Крисп отново си пое дъх.
— Шайрин… човекът, който той ми назова, току-що е пристигнал в Сарантион, тази сутрин, и му беше предложено да отседне на споменатата улица едва този следобед, преди малко, тук, в дома ти.
— О…
Настъпи тишина. И в нея и двамата чуха гласа на Данис:
„Но защо толкова трябва да ви безпокои това? Вече би трябвало да сте разбрали, че той можеше да прави такива неща“.
Вярно беше, разбира се. Знаеха го. Самата Данис беше доказателство за това. Чуваха вътрешния глас на сътворена от ръцете на алхимика птица, която бе душата на убита жена. Какво по-голямо доказателство за чародейна сила бе нужно? Но знаенето и разбирането бяха различни неща по тези граници на полусвета, а Криспин, беше съвсем сигурен, че помни как Зотик отрече, че е способен да предсказва бъдещето, когато го бе попитал. Излъгал ли беше? Възможно. Защо да е длъжен да казва истината на един ядосан майстор на мозайки, когото едва познава?
Но пък защо тогава беше дал на същия непознат птицата, която беше измайсторил първа, най-скъпата от всички на сърцето му?
Мъртвите не те оставят, помисли Криспин.
Погледна Шайрин и птицата на шията й. Неволно си спомни за жена си и осъзна, че от много време не е помислял за Иландра, никога досега не беше се случвало. Изпита неловка тъга. Главата му бе замаяна от многото вино.
— По-добре да се връщаме — каза Шайрин. — Сигурно е време за брачната процесия.
Криспин кимна.
— Добре.
Тя го докосна по ръката и отвори вратата. Минаха през кухнята и се вляха отново в празничното множество.
След малко Криспин се озова на тъмната улица, обкръжен от запалени факли, музиканти и мръсни песни, подети от войници, артисти и обичайното гъмжило зяпачи, присъединили се към шумното шествие, щом поведоха Карулус и Кася към новия им дом. Хората около него дрънчаха и хлопаха по какво ли не, пееха и викаха. Ехтеше смях. Шумът беше за добро, разбира се: плашеше и гонеше всякакви зли духове, които могат да осквернят брачното ложе. Криспин се опита да се включи в общата веселба, но не успя. Май никой не забеляза — нощта падаше и всички бяха достатъчно шумни. Той се зачуди какво ли изпитва Кася.
Целуна младоженците на входа на къщата им. Карулус беше избрал хубав квартал. Приятелят му, вече офицер с наистина висок ранг, го придърпа към себе си и Криспин го прегърна здраво. Осъзна, че и двамата не са много трезви. Когато се наведе да целуне Кася, усети в нея нещо ново и едва доловимо, а миг след това стъписан осъзна какво е — ухание: онова, което уж можеха да носят само една императрица и една танцьорка.