Кася отгада изражението му в тъмното. Стояха много близо един до друг.
— Каза, че е последен дар — прошепна му свенливо.
Можеше да го разбере. Такава си беше Шайрин. Тази нощ Кася щеше да е царствена особа. Изведнъж го обля вълна на обич към момичето.
— Джад да те обича и твоите богове да те пазят — прошепна й топло. — Не беше спасена за горест от леса.
Нямаше как да знае дали е вярно, но му се искаше да е така. Тя прехапа устна, вдигна очи към него, но не отвърна нищо, само кимна. Криспин се отдръпна. Пардос и Варгос стояха наблизо. Вече застудяваше.
Спря до Шайрин и повдигна вежда.
— Рискован дар.
Тя разбра за какво й намеква.
— Не и за една нощ — отвърна тихо. — В брачната стая. Нека бъде императрица. А той да я прегръща.
„Като тези, които прегръщат теб ли?“ — внезапно си помисли той, но го премълча. Но може би се бе изписало на лицето му, защото Шайрин рязко се обърна и се отдалечи. Криспин отиде при Пардос. Младоженците се бяха изправили на прага и слушаха шегите и веселите викове.
— Да тръгваме.
„Почакай!“ — каза птицата.
Той се обърна. Шайрин, загърната в наметало и с Дръпната над главата качулка, пристъпи към него и сложи ръка на рамото му. И каза умолително и достатъчно високо, за да се чуе:
— Моля те за една услуга. Ще придружиш ли един мой скъп приятел до дома му? Той не е съвсем… на себе си, а няма да е честно да лишаваме войниците от празненството точно сега, нали?
Криспин погледна над нея. Пертений от Евбулус. Едва се държеше на крака, хилеше се широко, нещо съвсем неприсъщо за него; и очите му се бяха оцъклили като лъскавата икона на някой светец.
„Тя казва да не се възползваш сексуално от горкия човек в това окаяно състояние“. Дори на проклетата птица май отново й беше станало смешно. Криспин стисна зъби и замълча. Карудус и Кася се прибраха, изпратени от похотливите подвиквания на музикантите и войниците.
— Не, не, не и не! — Секретарят залитна и продължи припряно: — Скъпа! Аз съм добре, н-напълно добре! Всъщност аз… ш′те ви п-ридружа с-сам до вкъщи! З-за мен е чест! В-висока чест, д-да…
Варгос, най-близо до него, успя да го задържи, преди да се е срутил върху Шайрин, с което пак доказа безукорната си форма.
Крисп въздъхна. Пертений имаше нужда от придружител, уви, а Шайрин беше права за войниците, които до един бяха порядъчно пияни също като секретаря и шумно прогласяха намерението си да продължат веселбата в чест на най-новия хилиарх в сарантийската армия.
Отпрати Варгос и Пардос към дома си и тръгна — по необходимост бавно — със секретаря към покоите на Пертений до градската резиденция на стратега. Не му се наложи да разпитва за посоките: освен че разполагаше с цяло крило на един от палатите в Имперския прецинкт, Леонт притежаваше и най-голямата къща в Сарантион. Между другото съвсем не беше близо до дома на Криспин и повечето път беше нагоре по хълма; Шайрин го знаеше, естествено. Хрумна му, че тя всъщност го беше надвила в днешните им малки стълкновения. Може би трябваше да е по-ядосан, отколкото се чувстваше. Но все още беше трогнат от жеста й с благовонието.
Погледна през рамо и се увери, че на танцьорката на Зелените няма да й липсват придружители в краткия път до дома й.
Студено беше. Не се беше сетил да си вземе наметало, разбира се, в припряното тичане да се преоблече и стигне навреме за церемонията.
— Проклет Джад! — изруга тихо.
Пертений се изкиска, залитна и за малко да падне.
— Проклет! — съгласи се секретарят и се изкикоти отново, изненадан от самия себе си. Криспин изсумтя. Сдържаните мъже ставаха много забавни, като се напият.
Хвана секретаря за лакътя и продължиха да се тътрят напред — като братовчеди, като родни братя. На моменти с крайчеца на окото си Крисп зърваше пробягващи по улиците и чезнещи бързо огнени езици. Човек винаги можеше да ги види нощем в Сарантион. Никой не го обсъждаше, след като поживееше малко в Града.
Малко по-късно, след като минаха зад Храма и завиха нагоре по широката улица, която щеше да ги отведе до жилището на секретаря, видяха напред великолепна носилка с дръпнати завески. И двамата знаеха кой, почти със сигурност, е вътре.
И двамата си замълчаха, макар че Пертений изведнъж вдиша дълбоко студения нощен въздух, изправи рамене и направи сам няколко попресилено уверени крачки, преди отново да залитне и да приеме подкрепящата ръка на Криспин. Подминаха един страж на Градската префектура и му кимнаха важно: двама подпийнали мъже, твърде късно навън по небезопасните улици, но добре облечени, подобаващо за този квартал. Видяха напред как носилката свърна в огрян от факли двор, слуги разтвориха двукрилите порти и бързо ги затвориха.