Императорът махна небрежно и слугите притичаха да предложат места на двете жени. Стилиана леко се усмихна, с едва доловима насмешка, мина през стаята и прие чашата вино и предложения стол.
Гизел също се настани. Гледаше императрицата. И изпитваше смътен, но съвсем осезаем ужас заради глупостта, която бе допуснала преди година. Допуснала беше, че тази жена — стара, бездетна, със сигурност вече похабена и безсилна — може да бъде заменена.
Всъщност глупост не беше подходящата дума. Аликсана Сарантийска, гладка и лъскава като перла, сияеше със светлината, отразена от драгоценните накити и уловена в тъмните й очи. В тях също се долавяше насмешка, но някак много по-различна от онова, което Гизел беше видяла в жената на стратега.
— Изобщо не е натрапване, Леонт — заговори тя. Гласът й беше плътен, благ и спокоен. — Удостоихте ни с висока чест, и тримата. Виждам, че идвате от сватбено празненство. Нали ще приемете вино? Ще послушаме още малко музика и след това ще ни разкажете за сватбата, нали?
— Моля — каза най-сърдечно Валерий Втори, император на половината свят. — Смятайте се за поканени и почетни гости.
Съвършени бяха, и двамата. И Гизел взе решението си.
Пренебрегна поднесената й чаша, стана плавно от мястото си, стисна ръце пред себе си и промълви:
— Императорът и императрицата са много мили. Дотолкова, че ми позволяват ласкателната самозаблуда, че тази визита е била непредвидена. Сякаш нещо, което се случва във великия Сарантион, може да се изплъзне незабелязано от всевиждащите им очи. Дълбоко съм благодарна за тази учтивост.
Забеляза как слабият престарял канцелар Гесий, който се топлеше до камината, изведнъж се умисли. Имаше само още петима други гости, разкошно облечени и обръснати мъже, плюс плешивия дебел музикант. Леонт, кой знае защо, изглеждаше раздразнен, макар че тъкмо той трябваше да е предупредил Валерий, че идват. Стилиана отново се усмихваше зад чашата вино и многобройните пръстени по ръката си.
Валерий и Аликсана се изсмяха високо. И двамата.
— Ето, че си получихме урока — каза императорът и се потърка по гладката брадичка. — Като хитруващи деца, хванати от възпитателя си. Родиас е по-стар от Сарантион, Западът е бил държава много преди Изтока, а кралицата на антите, дъщеря на крал, преди самата тя да властва от свое име, вероятно винаги е била наясно с дворцовите практики.
— Ти си умна и красива, дете — каза Аликсана. — Може би точно като дъщерята, която бих искала да имам.
Гизел си пое дъх. Всичко това не можеше да е искрено, разбира се, но жената пред нея току-що бе привлякла вниманието към възрастите им, към своето бездетие и външността на Гизел.
— Дъщерите рядко са желани в един двор — промълви тя, умът й работеше трескаво. — В повечето случаи ние сме само инструмент за династичен брак. В други отношения само усложняваме нещата, освен ако няма и синове, с които наследяването да стане по-гладко. — Щом Аликсана можеше да е пряма, тя също можеше. Не можеше да отрече възбудата, която я бе обзела: преживяла беше тук близо половин година, затворена като насекомо в тракезийски кехлибар. Това, което правеше сега, можеше да завърши със смърт, но разбираше, че си струва да поеме риска.
Забеляза, че този път Гесий леко й се усмихна. Усещаше преценяващия му поглед.
— Разбира се, ние сме в течение на домашните ви затруднения — заговори Валерий. — Всъщност цяла зима обмисляме възможни начини за тяхното преодоляване.
Едва ли имаше смисъл да не реагира на това, наистина.
— Цяла зима ние правехме същото — отвърна тихо Гизел. — Може би щеше да е по-уместно да го правим заедно? Всъщност приехме поканата да дойдем тук точно за това.
— Нима? Така ли е наистина? — намеси се един мъж, облечен в пищно извезана тъмнозелена коприна. — По мое мнение нашата покана и един имперски кораб спасиха живота ви, кралице на антите. — Властният му тон не бе особено приемлив в тази компания. Главният официарий на Сарантион направи кратка пауза и продължи: — В историята на вашето племе има много диващина все пак.
Това Гизел изобщо не можеше да приеме. Пак ли великият Изток и пропадналият Запад? Бляскавите сарантийски наследници на Родиас и дивите варвари от северните лесове? Не. Не и тук. Гизел се обърна, изгледа го и отвърна много хладно:
— Донякъде — да. Ние сме войнствен, завоевателен народ. Разбира се, наследяването на властта тук, в Сарантион, става много по-цивилизовано. Без никаква смърт при смяна на императори, нали?
Даваше си сметка какво говори. Последва кратко мълчание. Не й убягнаха бързо разменените погледи, извърнати след това към Стилиана Далейна, която седеше малко зад императрицата. Самата Гизел се постара да не погледне натам.