Тя извърна очи към Аликсана и откри, че нетрепващият й поглед очаква нейния. Взряна в дълбините им, Гизел си представи какво могат да причинят тези тъмни очи на мъж или на някои жени. И нещо друго разбра, съвсем неочаквано: колкото и невероятно да беше, тук в нейно лице тя имаше съюзница, която също искаше да ги отклони от това нашествие и всичко, което предвещаваше то. Не че изглеждаше важно за нея.
— Императорът трябва да бъде поздравен — намеси се гласът на трета жена. Тонът на Стилиана беше хладен като нощта отвън. — Изглежда, неговите данъчни служители са били по-усърдни, отколкото твърдят слуховете. В края на краищата истинско чудо е, за бога и за неговия наместник на земята, че в съкровищницата са натрупани достатъчно средства за завоевателна война.
Последва тягостна тишина. Стилиана Далейна трябваше да има изключителна самоувереност, та при сегашното си положение да говори така в това обкръжение. Но защо пък да я няма, с нейното потекло и брак не й липсваха поводи за самочувствие, нали?
Валерий се извърна и изгледа Стилиана с добродушна насмешка.
— Един император получава толкова подкрепа, колкото си е заслужил, е казал Сараний. Не знам какво говори това за мен или за служителите ми, но винаги има начини да се финансира една война. Възнамеряваме тази година да съкратим заплащането на източната армия. Няма смисъл да се подкупва Басания за мир и да се плаща на войници, за да го пазят.
Леонт го погледна стъписано и се покашля.
— Това решено ли е, ваше величество? — Явно не бяха потърсили мнението му.
— Финансов въпрос, стратег. Желаем да се срещнем утре с вас, за да обсъдим възможността да се предложи на войниците земя на изток, на която да се заселят. Обсъждали сме го това в миналото, а канцеларът сега предлага да го направим.
Леонт беше твърде опитен, за да издаде изненадата си.
— Разбира се, ваше величество. Ще бъда тук призори. Макар да съжалявам, че се оказах лъжец заради нещо, което казах днес следобед на сватбеното празненство. Повиших младоженеца и го назначих на изток. Сега той губи не само повишението на заплатата си, но и целия си приход.
Валерий сви рамене.
— Преназначи го. Вземи го с теб на запад. Дреболия, разбира се.
Леонт поклати глава.
— Вероятно. Но никога не взимам във военна кампания мъже, току-що сключили брак.
— Похвално, Леонт — намеси се императрицата. — Но съм сигурна, че можеш да направиш едно изключение.
— Лошо е за армията, сияйна господарке.
— Както и неотстъпчивостта — вметна собствената му жена от мястото си до императрицата и остави чашата си на масата. — Наистина, скъпи. Ти очевидно смяташ, че човекът е способен. Назначи го в личния си щаб, плащай му сам като на останалите, прати го на изток от Евбулус за твой наблюдател за година — или докато не решиш, че вече е в реда на нещата да го повикаш на запад и да го убият във война.
Рязката откровеност в думите и тона на тази жена, помисли си Гизел, докато местеше поглед от лице на лице, със сигурност трябваше да подразни събраните тук мъже. Но бързо премисли, след като погледна императрицата. Вероятно бяха свикнали с подобни неща — за разлика от собствения й двор, където дръзкото говорене на жена можеше да доведе до смъртно наказание.
От друга страна, Гизел беше властвала във Варена, от свое име. За разлика от жените тук. А това беше важно. Поставяше я много над тях. Сякаш за да го омаловажи, Стилиана Далейна заговори отново:
— Простете ми тази дързост, височайши господа. Често прекалявам със склонността си да казвам каквото мисля. — Никакво разкаяние нямаше в тона й обаче.
— Черта от баща ти — отвърна тихо императорът. — Не е… непременно порок.
„Не е“, помисли Гизел. Стаята й се стори натежала от пластове минало, настояще и онова, което предстои. Сложно заплетено кълбо от нюанси, подмолни, едва доловими и настойчиви.
Стилиана се изправи и направи изящен реверанс.
— Благодаря, ваше величество. Ще помоля за вашето и на императрицата разрешение да се оттегля. След като ще се обсъждат въпроси за война и политика, редно е да напусна.