Във всичко това имаше истина, разбира се. Криспин реши да премълчи, че един секретар и хронист едва ли ще е достатъчно сдържащ фактор като признат любовник, за да й осигури тази защита. Вместо това промърмори, за да спечели време:
— Знаете, че някои поръчват любовни заклинания от хейромантите.
Пертений направи кисела физиономия.
— Пфу! Магия. Това е нечестиво.
— А и не действа — добави Криспин.
— Вие знаете това? — попита мъжът на дивана. За миг очите му станаха съвсем бистри.
Осъзнал изведнъж, че трябва да внимава, Криспин отвърна:
— Клириците ни учат, че не действа, приятелю. — И отново изпитал раздразнение, добави: — Все едно, случайно да сте виждали Шайрин да обикаля по улиците преди разсъмване против волята и желанието си с разплетена коса, привлечена от магията на някой мъж, чакащ пред отворената си врата?
— О, Джад! — простена чувствено Пертений. Пиянство и страст, ужасна смес.
Криспин сдържа усмивката си. Погледна отново през леко открехнатия прозорец. Въздухът беше хладен. Улицата долу бе пуста и тиха. Реши да си тръгне и помисли дали да помоли за придружители. Не беше особено безопасно да прекоси човек нощем Града, а и домът му не беше близо.
— Няма да е зле да поспите. Можем да поговорим друг…
— Знаете ли, че в Саврадия боготворят бик? — внезапно попита Пертений. — Има го в „История на Родийските войни“ на Метрактес.
Криспин отново изпита смътна тревога. Съжалението му, че е влязъл тук, се усили.
— Помня го Метрактес — отвърна той небрежно. — Караха ме да го запаметявам като дете. Ужасна скука.
Пертений изглеждаше обиден.
— Едва ли, родиецо! Чудесен историк. Модел за моите истории.
— Моля да ме извините — бързо отвърна Криспин. — Той е, хм, обемист, безспорно.
— Изчерпателен — каза Пертений и отново затвори очи. Ръката му се върна върху тях. — Ще мине ли това изобщо? — простена жално.
— На заранта — увери го Криспин. — Със спане. Почти нищо друго не може да се направи.
— Ще ми бъде ли лошо?
— Възможно е. Искате ли да постоите на прозореца?
— Не мога да стана. Кажете ми за бика.
Криспин си пое дъх. Очите на Пертений отново се бяха отворили, гледаха го.
— Нищо няма за казване. И всичко. Как обяснява човек такива неща? Ако думите го правеха, нямаше да съм майстор на мозайки. Той е като сръндака и зайците, и птиците и рибата, и лисиците и житото в нивите. Исках да сътворя всичко това на моя купол. Имате тук скиците, секретарю, можете да видите замисъла. Джад е създал и света на животните, както е създал смъртния човек. Този свят е между стени и стени, на запад и изток, под ръката и окото божие.
Всичко това беше истина. И не беше истината.
Пертений направи вяло знака на слънчевия диск. Видимо се бореше да остане буден.
— Направи го много голям.
— Те са големи — отвърна Криспин, мъчеше се да прикрие раздразнението си.
— Аха! Виждал си ги, нали? И Родиас също е горе. „Моя купол“, каза. А дали е благочестиво? Дали е… подходящо за храм?
Криспин беше с гръб към прозореца, облегнат на перваза. Тъкмо се канеше да отвърне, или да се опита поне, но разбра, че вече не е нужно. Секретарят беше заспал на зеления диван, още със сандалите и бялото облекло на сватбен гост.
Вдиша дълбоко. Изпита истинско облекчение. Време беше да си тръгне, с придружител или не, преди Пертений да се събуди и да почне да му задава нови смущаващи въпроси. „Безвреден е“, беше го уверила Шайрин в деня на първата им среща. Криспин не се беше съгласил. И все още не беше убеден. Тръгна към вратата. Щеше да прати горе някой от слугите да се погрижи за господаря си.
Ако не беше видял нахвърляните бележки по собствените си скици на масата, щеше да излезе. Но изкушението се оказа неустоимо. Спря и погледна спящия. Устата на Пертений се беше отворила. Криспин се наведе над скиците.
Пертений — трябваше да е той — бе изписал многобройни, трудно разгадаеми бележки върху щрихите му за купола и стенните декорации. Почеркът беше разкривен, почти нечетлив. Бяха си негови бележки, предназначени за него самия — не си струваше да се занимава с тях. Нищо поверително не можеше да има в такива наброски.
Криспин се изправи, за да си тръгне. И в този миг очите му се спряха на друга страница, полускрита под една от рисунките, изписана със същия почерк, но много по-грижливо, елегантно дори, и този път той успя да разчете думите.
„Един от служителите на главния официарий ми разкри (мъж, чието име тук не може да бъде упоменато, за да не бъде изложен на опасност животът му), че за императрицата, останала все толкова покварена, колкото беше и в младостта си, се знае, че карала някои от по-младите екскубитори да бъдат довеждани в баните й сутрин от някои нейни дами, подбрани, разбира се, заради развратния им морал. Тия мъже тя посреща най-разюздано, гола и безсрамна, както когато се сношаваше с животни на сцената, и кара да им събличат войнишките дрехи“.