Бързо заключи, че това е спалня, в която Плавт Боносус явно се отдава на склонността си да се забавлява далече от удобствата — и ограниченията — на семейството.
Не беше необичайно: аристократите по цял свят правеха едно и също в какви ли не варианти, стига да живееха в условия, позволяващи им известна интимност. В Керакек нямаше такива къщи, разбира се. Всеки в селото знаеше какво прави всеки друг, до последната колиба.
Прибра в кожената торбичка няколкото тънки златни халки — направени, както се досети със закъснение, да пасват на основата на различни по размер мъжки членове. Стегна здраво връзките и я върна при копринените шалчета, намотките тънка жица и другите, още по-странни предмети в обкования с месинг сандък, от който я беше извадил. Сандъкът не беше заключен, а стаята сега беше негова, нали беше гост на сенатора. Не изпита никакво чувство за вина, докато я оглеждаше и подреждаше своите вещи. Все пак беше шпионин на Царя на царете. Трябваше да стане опитен в това. Трябваше да забрави всякакви скрупули. Щяха ли Ширван Велики и съветниците му да се заинтересуват от среднощните слабости на презида на сарантийския сенат?
Затвори сандъка и погледна гаснещия огън. Можеше сам да сложи дърва, разбира се, но взе друго решение. Предметите, които току-що беше гледал и държал в ръцете си, бяха пробудили у него необичайни чувства, наред с внезапното осъзнаване колко далече е от жените си. Въпреки умората, обяснима след един такъв дълъг и бурен ден — започнал със смърт, — Рустем с присъщата си професионална вещина отбеляза у себе си признаци на възбуда.
Отиде до вратата, отвори я и извика някой да дойде да разпали огъня. Къщата беше малка и веднага чу отговор долу от стълбището. С известно задоволство видя как след няколко мига младото слугинче — Елита, така се беше нарекла по-рано — влезе в стаята, навело свенливо очи към пода. Беше си помислил, че ще е смръщеният иконом, но подобни задължения явно бяха под ранга му и той сигурно вече спеше. Часът беше късен.
Рустем седна до прозореца и загледа жената, докато тя разпалваше огъня и смиташе пепелта. Щом свърши и се изправи, й каза кротко:
— Нощем ми е студено, момиче. Бих предпочел да останеш.
Тя се изчерви, но не се възпротиви. Той си знаеше, че няма да го направи, не и в къща като тази. А при това беше и почетен гост.
Момичето се оказа нежно, топло и отзивчиво, макар и не съвсем опитно. Донякъде той предпочиташе да е точно така. Ако беше искал бурно плътско преживяване, щеше да си поръча някоя скъпа проститутка. Това тук беше Сарантион. Човек можеше да си купи каквото поиска, така разправяха. Всичко на света. Отнесе се нежно с момичето, а след това го остави в леглото си. Нейното със сигурност щеше да е някой сламеник в ъгъла, в някоя студена стаичка долу, а чуваха вятъра отвън.
Но все пак му хрумна, щом остави ума си да се зарее, преди да го понесе сънят, че слугите навярно са получили указания да държат под око един гостуващ басанид — което можеше да обясни и толкова лесното съгласие на момичето. Нещо забавно имаше в това, но и нещо обезпокоително. Но беше твърде уморен, за да го премисля. Скоро заспа. Сънува дъщеря си, която щеше да изгуби, щом Царят на царете го издигнеше до височайшата жреческа каста.
Момичето, Елита, все още беше с него, когато в дълбините на нощта цялата къща се разбуди от припряно тропане на вратата и викове.
В носилката, по тъмните улици от Имперския прецинкт към градския й дом, с необичайния и неочакван ескорт, който яздеше до нея, Гизел реши какво ще направи много преди да пристигнат.
Помисли си, че след време може би ще си възвърне донякъде гордостта от този факт: все пак беше нейният собствен избор, собственото й решение. Което не означаваше непременно, че ще успее. При толкова много други планове и кроежи, тук, както и у дома, шансовете за успех бяха смазващо против нея. Винаги беше така, още откакто баща й умря и антите с неохота короноваха единственото му живо дете. Но поне можеше да мисли, да действа, а не да подскача като лодчица, понесена от стремглавата вълна на събитията.
Знаела беше например какво точно прави, когато изпрати един сърдит и намръщен майстор през половината свят с предложение за брак до императора на Сарантион. Помнеше как стоеше пред този мъж, Гай Крисп, сама в нощта в своя палат, как го остави да гледа — застави го погледът му да я попие цялата.
„Можеш да кажеш на императора, че си видял кралицата на антите съвсем отблизо…“
Изчерви се, щом си спомни това. След онова, което я сполетя тази нощ в двореца, беше преценила добре невинността си и нейната цена. Крайно време беше поне отчасти да се лиши от нея. Но не можеше дори да каже що за план ще задейства взетото тази нощ решение. Знаеше само, че ще го направи.