Погледна за миг жената до себе си. Усмихна се. Стана. Облече се набързо и за последен път огледа притихналата стая. Когато отново се обърна към леглото, тя се беше събудила и го гледаше с широко отворени очи. Толкова леко ли спеше? Какво ли я беше събудило? И как наистина бе разбрала, че е на покрива?
— Крадец в нощта? — промърмори тя сънено. — Взимаш каквото искаш и си отиваш?
Той поклати глава.
— Не крадец. Благодарен мъж.
Шайрин се усмихна.
— Кажи на Асторгус, че си направил всичко, което ти е било по силите, за да ме убедиш.
Отвърна й със смях, но тихо.
— Допускаш, че това е всичко, на което съм способен ли?
Смехът й също бе тих, вълнист и доволен.
— Върви си. Преди да съм те върнала да проверя.
— Лека нощ. Джад да те закриля, прелестна танцьорке.
— И тебе. По пясъците и извън тях.
Той пристъпи до вратите към терасата, излезе, затвори ги. Качи се на балюстрадата. Скочи нагоре, прехвърли се на покрива. Този път ръката изобщо не го заболя. Студеният вятър духаше, но той не го усещаше. Бялата луна бе ниско на запад, но все още й оставаше доста път, докато богът свърши битките си под света, за да може да дойде зората. Звездите грееха ярко високо горе, нямаше никакви облаци. Застанал на покрива на Шайрин, в този квартал на хълма в огромния град, можеше да види Сарантион проснат в нозете му — куполите, дворците и кулите, горящите тук-там факли по каменните стени, струпаните нагъсто паянтови къщи, фасадите на затворените още дюкяни, площадите със статуите по тях, оранжевото сияние далече-далече, където трябваше да са стъкларниците или някоя хлебопекарна, кривите улички, спускащи се стремглаво надолу, а отвъд тях, отвъд всичко това беше заливът и след него морето, необятно, тъмно и дълбоко, кипнало от порива на вятъра и намекващо за вечност.
В настроение, което можеше да се назове само „въодушевено“, настроение, което можеше да си спомни отпреди много време, но което отдавна не бе изпитвал, Скорций отиде до предния край на покрива, метна се на горния балкон, а след това леко се спусна на портика. Стъпи на улицата, усмихнат зад наметалото, което бе придърпал пред лицето си. И изведнъж чу:
— Мамка му! Кучият му син! Слезе от балкона й!
Въодушевлението може да е опасно. Прави те непредпазлив. Той се извърна бързо, видя няколко потънали в сенките фигури, приклекна, готов да побегне. Не му харесваше да бяга, но точно тази ситуация не му предлагаше богат избор. Чувстваше се силен, знаеше, че е бърз, сигурен беше, че ще надбяга нападателите си, които и да бяха.
И най-вероятно щеше да го направи, ако от другата страна срещу него не идваха още толкова. Пред очите му блеснаха ками, изсвистя тояга, лъсна съвсем незаконно изваден от ножницата меч.
Бяха се наканили да й пеят тази нощ. Призори. Идеята беше да се съберат на улицата под стаята, където се предполагаше, че е спалнята й, над предния портик, и да й поднесат музика в чест на бляскавото й име. Инструменти носеха даже.
Планът беше на Клеандър обаче — нали той им беше водачът — и щом стана ясно, че баща му му е забранил да излиза заради неприятната случка със смъртта на басанидския слуга, на младите привърженици на Зелените не им остана нищо, освен да пият ядосани и умърлушени в обичайната си таверна. И да си говорят за коне и проститутки.
Само че от никой уважаващ себе си младеж със знатно потекло не можеше да се очаква, че кротко ще се подчини на забраната да не излиза навън в такава пролетна нощ, още повече през седмицата, когато предстоеше отново да започнат надпреварите. Когато Клеандър се появи, тези, които го познаваха най-добре, видяха, че е малко притеснен, но се ухили от прага, щом го посрещнаха с весели възгласи. Ама той наистина беше убил човек днес. Страшно впечатляващо, не можеше да се отрече. Клеандър удари набързо две чаши неразредено вино и сподели авторитетното си мнение за една определена дама, чиито покои не се падаха много далече от къщата на баща му. Твърде скъпа беше за повечето от тях, тъй че никой не бе в състояние да оспори наблюденията му.
След това им изтъкна, че все пак са подготвили хор във вечна прослава на Шайрин и че не виждал причина да позволят този късен час да им попречи. Длъжни били да я почетат, увери ги той. И нямало да й се натрапят, не, само щели да й отдадат дължимото, от улицата. Описа им дори как била облечена на сватбата следобед и как го поздравила — лично.
Някой спомена за съседите и стражата на градския префект, но останалите му се изсмяха и се развикаха, че е страхливец.