Чак когато започнеха да наближават Сарантион, много по-късно, настроението му щеше да се промени. Поначало мълчаливо дете, Шаски все си тананикаше нещо по пътя, а нощем успокояваше малката си сестричка. Тананикането секна на седмица северно от Сарника. А скоро след това момчето млъкна съвсем, беше пребледняло и изглеждаше болно, макар да не се оплакваше от нищо. Няколко дни след това най-сетне щяха да стигнат Деаполис, на южния бряг на прословутия пролив, и да видят над водата черен дим и пламъци.
В Кабад, в своя великолепен дворец над градините, висящи като по чудо по стръмния склон чак до широкото речно русло, с изкуствените водопади, струящи между и зад безчетните цветя и дървета, Ширван Велики, Царят на царете, Брат на Слънцето и на Луните, тази зима лягаше с една или друга от жените си, или с някоя от любимите си наложници, а сънят му бе смутен и неспокоен въпреки всички отвари и прахове, предписвани от лекарите му, и въпреки жреческите заклинания, преди да се оттегли в спалните си покои.
Това продължаваше вече от доста време.
Всъщност всяка нощ след завръщането му от Юга, където за малко щеше да загине. Говореше се тихичко, никога в присъствието на Великия цар естествено, че мрачните сънища преди разсъмване нерядко са последица от преживяна смъртна опасност, задържащ се спомен за едва разминалата се среща с Азал, за допира на черните му криле.
Една сутрин обаче Ширван се събуди стреснат и седна в леглото си гологръд, белегът от скорошната рана все още червенееше под ключицата му. С очи, вторачени в нещо невидимо, той изрече високо две фрази. Младата жена до него скочи от леглото и коленичи разтреперана върху дебелия килим, гола, както бе влязла в света на вечната вражда между Перун и Азал.
Двамата мъже, удостоени с високата чест да будуват нощем в царската спалня дори когато Ширван лягаше с жена, също коленичиха, като извърнаха очи от примамливата голота на момичето. Бяха се научили да не забелязват такива гледки и да мълчат за всичко, което виждат или чуват. Или поне повечето видяно и чуто.
Очите на Царя на царете били като хладно желязо в онова утро, щеше да каже по-късно с благоговение единият: твърд и убийствен поглед, като меч, въздаващ сетно правосъдие. Гласът му бил като на съдията, претеглящ живота на мъже и жени в часа на тяхната смърт. Подобни неща бе позволено да се съобщават.
Словата, които Ширван изрече и щеше да повтори, щом призованите набързо съветници се срещнаха с него в съседната стая, гласяха:
— Това не ще се допусне. Ще тръгнем на война.
Често пъти става тъй, че едно отбягвано, потискано решение, с усилия, водещи до тревожна напрегнатост и неспокойни нощи, изглежда неопровержимо, щом бъде взето. Човек гледа с изумление и ужас на доскорошното дълго колебание и се чуди как изобщо е могъл да отлага решение така прозрачно и очевидно.
Така стана и с Царя на царете в онази сутрин, макар съветниците му, останали в неведение за зимните му сънища, да помолиха да го изрази с разбираеми за тях слова. Възможно беше, разбира се, просто да им каже какво да правят без обяснения, но Ширван вече царуваше от дълго време и знаеше, че повечето хора се справят по-добре, когато и самите те схващат донякъде същината на нещата.
Всъщност налице бяха два факта, говорещи за неизбежна война, и трети елемент, който означаваше, че трябваше да я започнат самите те.
Първо. Сарантийците строяха кораби. Много кораби. Търговци на запад и шпиони (често едни и същи хора) го съобщаваха още от началото на есента. Корабостроителниците на Сарантион и Деаполис кънтяха и ехтяха от ударите на чукове и стърженето на триони. Ширван беше чул този ек в нощните си сънища.
Второ. Кралицата на антите бе в Сарантион. Жив инструмент в ръката на Валерий. Чук, сама по себе си. Никой не можеше да каже как императорът е постигнал това. (а Перун знаеше, Ширван уважаваше Валерий толкова, колкото и го мразеше). Но тя беше там.
Тези неща, взети заедно, говореха недвусмислено за предстоящо нашествие на запад за всеки, който знаеше как да тълкува подобни знаци. Кой нямаше да прозре, че огромните суми, които Валерий бе заплатил — вече две вноски — в съкровищницата на Басания, са с цел да опази източната си граница спокойна, докато праща войската си на запад?
Ширван беше приел парите, разбира се. Подписал бе и подпечатал „Вечния мир“, както го нарекоха. Имаше си свои гранични проблеми на север и на изток и свои трудности с плащанията на размирната войска.
Но точно сега Царят на царете не се нуждаеше от съногадател, за да му изтълкува нощите. Шарлатаните можеше да се опитат да го убедят, че екът на чукове, огнените видения и неспокойството произтичат от раната от стрелата и отровата му. Не и него.