Ширван махна с ръка да освободи събралите се и те започнаха да излизат с почтителни поклони, но един се осмели да заговори пред своя цар: везирът Мазендар, единственият удостоен с това право. Нисък и закръглен, с тънък сух глас, колкото царският бе богат и дълбок, той изказа две малки съображения.
Първото бе за подходящия момент.
— Царю велики, преди да отплават на запад ли повелихте да ги нападнем?
Ширван присви очи и отвърна предпазливо:
— Да, това е едната възможност.
— Прав сте, велики господарю — каза Мазендар. — Съзирам лъчезарието на могъщата ви мисъл. Можем да направим това или да изчакаме да поемат на запад и тогава да прехвърлим границата срещу Евбулус. Бързи кораби ще подгонят Леонт с вдъхващата паника вест. Може да му се заповяда да върне част от флотата си. Останалите ще са уязвими и обезсърчени. Или да продължи, но с неизбежния страх от онова, което правим в тила му. А Сарантион ще се почувства съвсем беззащитен. Това ли предпочита Великият цар, или другия подход? Съветниците ви чакат светлината на мъдростта ви.
Мазендар беше единственият, когото си заслужаваше да изслуша. Робазес можеше да се сражава и да предвожда армии, но Мазендар беше умен. Ширван отвърна навъсено:
— Ще ни отнеме известно време, докато съберем армията си на север. Ще следим събитията на запад и ще взимаме решенията си съобразно с тях.
— Колко голяма армия, велики? — зададе Робазес елементарния войнишки въпрос. И примига смаяно, щом Ширван му каза. Никога не бяха събирали толкова войници.
Лицето на Ширван остана сурово и мрачно. Трябваше да запомнят властната увереност на Царя на царете и да кажат на другите за нея. Валерий Сарантийски не беше единственият владетел на света, способен да изпраща големи армии. Царят отново погледна Мазендар. Беше споменал за две съображения.
Второто засягаше кралицата на антите в Сарантион.
Царят го изслуша и бавно кимна. Съгласи се, че това предложение е ценно. Даде одобрението си.
Мъжете заизлизаха. Събитията се задвижиха бързо. Първият сигнален огън бе запален привечер същия ден, та пламъкът да се предаде от крепост на крепост и от хълм на хълм в нужните посоки.
По-голямата част от деня Царят на царете прекара с Мазендар, Робазес и по-низшите пълководци, а и с надзорниците на царската хазна, а следобеда — в молитва пред дворцовата жар на Святия огън. По време на вечерята се почувства зле, като в треска. Не го сподели с никого, разбира се, но изтегнат на дивана, внезапно — и малко късно — си спомни за невероятно способния лекар, който през лятото трябваше да дойде в Кабад. Повелил му беше да замине в Сарантион до времето на издигането му в каста. Беше наблюдателен човек и царят се бе постарал това му качество да принесе полза. Царете трябва да го правят това. Полезните хора — да носят полза.
Ширван отпи от зеления чай в купата и поклати глава.
Това го замая и той свъси вежди. Лекарят трябваше вече да е тръгнал на запад. За Сарантион. Най-лошото място точно сега.
Не можеше да го върне. Здравето и удобствата на един владетел понякога трябва да се оставят настрана заради нуждите на поданиците. Властта носи и тежести, а Царят на царете ги знаеше до една. Личните ти грижи трябва да отстъпят понякога. А и все пак в Басания трябваше да има повече от един вещ лекар. Реши да накара Мазендар да потърси добре — не го беше правил досега.
Но човек остарява, здравето става все по-несигурно. Азал витаеше все по-близо с черните си криле. Перун и Богинята чакаха всички смъртни за сетния съд. Човек обаче не е длъжен да бърза към тях, преди да му е свършил отреденият срок.
След вечерята Ширван се оттегли в покоите си. Главата все още го болеше, но въпреки това повика Мазендар, защото се сети за нещо. Везирът се появи почти мигновено. На Ширван понякога му се струваше, че целият живот на този човек минава зад някоя врата, готов да го повикат — толкова бързо се появяваше.
Царят припомни на везира мисълта, изказана от него тази сутрин — за кралицата на антите. След това му напомни за лекаря от юга, който беше в Сарантион или щеше да е там много скоро. Беше забравил името му. Все едно, Мазендар щеше да го знае. Везирът, във всяко отношение най-проницателният от всички в обкръжението му, се усмихна замислено, поглади рядката си брада и каза:
— Царят наистина е брат на боговете на сътворението. Очите на царя са като очи на орел, а мислите му са дълбоки като морето. Ще се погрижа за това, о, велики, и то най-бързо.
Ширван кимна, потърка си челото и най-сетне нареди да повикат лекарите му. Не се доверяваше много на никого от тях, след като бе заповядал най-добрите да бъдат убити в Керакек заради провала им, но все пак тези в двора щяха да са достатъчно кадърни да приготвят някаква отвара, която да облекчи болката му и да му помогне да спи.