Оказа се вярно. Тази нощ Царят на царете не сънува за първи път от дълго време.
8
Зиме в Сарантион, когато огромното туловище на Хиподрума беше пусто и стихнало, фракционното съперничество се преместваше в театрите. Танцьори, артисти, жонгльори и клоуни се надпреварваха в представленията, а членовете на фракциите в отредените им сектори изразяваха одобрението (или неодобрението) си по все по-сложен начин. Репетициите, нужни за постигането на тези спонтанни демонстрации, често бяха доста взискателни и натоварващи. Ако човек умееше да спазва указания, ако беше готов да задели в упражнения много от свободното си време и имаше приемлив глас, можеше да си спечели добро място за представленията и привилегирован достъп до фракционните пиршества и други събития. Кандидати изобщо не липсваха.
В театрите Сините и Зелените бяха разделени както на Хиподрума: стояха от двете страни на извитото пространство за публиката, никога близо едни до други. Градската префектура беше доста ефикасна в потушаването на буйните страсти, а Имперският прецинкт даваше да се разбере повече от ясно, че всяка крайна проява на насилие може да затвори театрите за цялата зима. Мрачна перспектива; достатъчно мрачна, за да гарантира известно ниво на благоприличие… повечето време.
Единствено имперският двор и гостуващите знатни особи, наред с граждански сановници и висши военни, имаха места за сядане долу в центъра срещу сцената. Зад тях беше пространството за правостоящи от необвързаните театрални посетители, на първо място старши майстори от гилдиите и военни; тук също можеше да се видят куриери от Имперската поща. След тях в средата бе мястото, отредено за обикновени войници, моряци и граждани, а също тъй, при това просветено управление (прекалено просветено според някои по-ревностни духовници) — дори за киндати, с техните сини халати и сребърни шапки. За случайните басаниди или езичници търговци от Карч или Москав, проявили любопитство към случващото се тук, оставаха няколко места най-отзад.
Самото духовенство никога не ходеше на театър, разбира се. Жените там понякога бяха почти голи. Трябваше да внимават със северняците при това: момичетата можеше да ги възбудят малко прекалено и да предизвикат смутове от друго естество.
Докато Първите танцьори — Шайрин и Тихос за Зелените, Кларос и Елаина за Сините — събираха цветовете си на представление веднъж-дваж седмично, „упълномощените музиканти“ координираха възгласите, а по-младите привърженици се перчеха и се караха в опушените каупони и таверни из града, то водачите на двете партии прекарваха зимата в настървена подготовка за пролетта и онова, което наистина беше важно в Сарантион.
Колесниците бяха сърцевината на градския живот и това го знаеше всеки.
Всъщност през зимата имаше много работа. Събираха колесничари от провинциите, едни отхвърляха и връщаха по разни причини, други подлагаха на допълнително обучение. По-младите например непрестанно ги упражняваха как да падат от колесницата или да симулират падане, ако се наложи. Оценяваха се коне, освобождаваха се по-стари и слаби, останалите се тимаряха и се упражняваха, агентите купуваха нови. Хейромантите на фракциите продължаваха да си правят нападащите и предпазващи заклинания и държаха под око полезните за магията смъртни случаи и пресните гробове извън градските стени.
Нерядко двамата фракционни уредници се срещаха на „неутрална земя“ в някоя таверна или баня и предпазливо договаряха над силно разреденото вино една или друга замяна. Обикновено тя засягаше по-малките цветове — Червените и Белите, — тъй като никой от водачите не бе склонен да рискува явно при подобни размени.
Това всъщност сполетя младия Тарас от Червените малко след края на първия му сезон в Града, когато на заранта след службите в параклиса фракционарият на Зелените го уведоми делово, че е спазарен за Сините и Белите срещу кон за дясна позиция и две бурета вино от Сарника и че от него се очаква още тази сутрин да си събере багажа и да се разкара в палатата на Сините.
Не му го казаха невежливо. Беше кратко, съвсем между другото, и фракционарият вече бе обърнал гръб и обсъждаше нов товар аримондийска кожа с някой друг, преди Тарас да успее напълно да схване какво му говорят. Изниза се слисан от доста препълнения кабинет. Никой не го погледна в очите.