— Ох, божичко — каза Джордах, — Голгота!
— Разврат е това, разврат! — изкрещя Мери Джордах. — Предава се от поколение на поколение. И дъщеря ти също е развратница, видях парите, които мъжете са плащали за услугите й, осемстотин долара, видях ги със собствените си очи, тук, в тази къща, скрити в една книга. Осемстотин долара. Децата ти се продават скъпо. Но и аз вече ще си определя цената. Ако искаш нещо от мен, ако искаш да сляза в хлебарницата или ако искаш да дойдеш в леглото ми, ще плащаш. На жената плащаше тридесет долара седмично за половината от работата, която аз върша, защото тя си отива вечер. Моята цена е тридесет долара седмично, като при това ти правя отстъпка. Само че първо ще ми върнеш всичко, което ми дължиш досега. Тридесет долара седмично за двадесет години. Аз съм го изчислила. Това прави тридесет хиляди долара. Дай тридесет хиляди долара и тогава ще говорим. Преди това — не.
Тя нагърби последния куп дрехи и шумно излезе. Затръшна зад гърба си вратата на стаята на Гретхен.
Джордах поклати глава, изправи се и куцукайки, се качи при Рудолф.
Рудолф лежеше на леглото с отворени очи.
— Предполагам, че си чул всичко — каза Джордах.
— Да — отговори Рудолф.
— Съжалявам — каза Джордах.
— Нищо, нищо — кимна Рудолф.
— Е, аз слизам да видя как са нещата долу — каза Джордах и понечи да тръгне.
— Аз ще дойда да ти помогна тази вечер — обади се Рудолф.
— Ти спи — каза Джордах. — Долу нямаш работа. — И излезе от стаята.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
1
Лампите в приземния етаж на Уестърманови светеха съвсем слабо. Помещението беше превърнато в нещо като клуб, в който се устройваха танци. Тази вечер имаше около двадесет момчета и момичета — някои от тях танцуваха, други се прегръщаха в тъмните ъгли, а трети просто слушаха плочата „Книжна кукла“ в изпълнение на Бени Гудман.
„Речната петорка“ вече не репетираше, защото няколко бивши войници бяха образували джазбанд, който силно ги конкурираше. Рудолф не упрекваше хората, че ангажират другия джазбанд. Ония момчета бяха по-възрастни и свиреха много по-добре от „Речната петорка“.
По средата на помещението, силно притиснати, танцуваха Алекс Дейли и Лайла Белкамп. Те разправяха на всички, че като свършат училище през юни, ще се оженят. Алекс беше на деветнадесет години и училището много не му вървеше. Лайла беше добра ученичка, малко сантиментална и глуповата, но иначе нищо лошо не можеше да се каже за нея. Рудолф се чудеше дали майка му е изглеждала като Лайла, когато е била на деветнадесет години. Жалко, че нямаше запис от речта й, която произнесе вечерта след като баща му се върна от Елизиум — щеше да я пусне на Алекс. Би трябвало всички бъдещи младоженци да чуят тази реч. Тогава може би няма да бързат толкова много да се венчаят.
Рудолф седеше на старо, счупено кресло в единия ъгъл на помещението, а Джули се беше разположила на коленете му. Имаше и други момичета, които също седяха на коленете на момчетата, но Рудолф не искаше Джули да е като тях. Не му беше приятна мисълта, че хората го гледат в това положение и се досещат какво изпитва. Някои неща трябва да се вършат само насаме. Не можеше да си представи, че Теди Бойлан ще допусне някое момиче да седне на коленете му пред хората, независимо от възрастта и на двамата. Но ако намекне за това на Джули, тя веднага ще кипне.
Джули подпря глава на рамото на Рудолф и го целуна. Той, разбира се, отвърна на целувката й, приятно му беше, но не му се искаше тя да се държи по този начин.
Джули кандидатствуваше за колежа „Барнар“ и беше сигурна, че ще я приемат през есента. Тя се учеше отлично. Убеждаваше Рудолф да кандидатствува в „Колумбия“, за да бъдат двамата заедно в Ню Йорк. Рудолф се правеше, че още не е решил дали да подаде документите си за „Харвард“ или за „Йейл“. Просто не му стигаше кураж да каже на Джули, че изобщо няма да учи в колеж.
Джули се сгуши в него и мушна главата си под брадата му. Тя взе да мърка и ако бяха насаме, Рудолф щеше да се разсмее. Но сега той огледа над главата й хората от компанията. Сред момчетата в помещението сигурно той беше единственият, който още не бе спал с момиче. Знаеше с положителност, че Бъди Уестърман, Дейли, Кеслър и повечето от другите имаха вече опит в това отношение; само един или двама може би лъжеха, когато се заговореше по този въпрос. Но не само по това се отличаваше той от останалите. Интересно дали щяха да го поканят на забавата, ако знаеха, че баща му е убил двама души, че брат му е бил в затвора за изнасилване, че сестра му е бременна (беше му съобщила новината в писмо, за да му спести неприятната изненада) и живее с женен мъж, че майка му е поискала баща му да й даде тридесет хиляди долара, ако иска да спи с нея.