— Обещавам, Том. Много съм ти благодарен…
— Сега ще ми докажете колко сте ми благодарен, мистър Синклер — каза Томас. — Веднага ще ми подпишете разписка, не ми дължите пет хиляди долара и в срок от три дни ще ми изплатите сумата.
— Ти си полудял — каза Синклер и челото му се ороси с пот.
— Добре тогава каза Томас. — Ще почна да викам.
— Знам, че ще се развикаш, мръсник такъв — промълви Синклер.
— Ще ви чакам в бара на хотел „Турен“ в четвъртък в единадесет часа вечерта — каза Томас. — Вечерта на разплатата.
Ще дойда — каза Синклер толкова тихо, че Томас едва го чу. Той пусна ръката му и го изчака да сложи портфейла в джоба на сакото. След това извади едно малко тефтерче, в което си записваше дребните разходи около поръчките, които изпълняваше, отвори го на чиста страница и подаде един молив на Синклер.
Синклер погледна отвореното тефтерче, което Томас тикна под носа му. Ако можеше да овладее нервите си, щеше просто да си тръгне и щом Томас разкажеше историята на някого, Синклер само щеше да се изсмее. Макар и не съвсем убедително. Но нервите му не бяха в ред. Той взе тефтерчето и надраска, нещо в него.
Томас погледна написаното, сложи тефтерчето в джоба си и прибра молива. След това затвори леко вратата на съблекалнята и отиде да гледа мача.
Петнадесет минути по-късно на корта излезе Синклер и победи в честен двубой противника си.
След мача Томас го поздрави в съблекалнята за победата.
В единадесет без пет той влезе в бара на хотел „Турен“. Беше облякъл костюм с риза и връзка. Тази вечер искаше да изглежда като джентълмен. В бара беше тъмно и полупразно. Той избра една масичка в ъгъла, откъдето можеше да наблюдава входа. Поръча на келнера бутилка бира. Пет хиляди долара, повтаряше той, пет хиляди… Бяха взели от баща му тази сума и сега той си я прибираше обратно. Интересно дали Синклер е трябвало да поиска от баща си парите и да обясни защо му трябват. Сигурно не му се е наложило. Синклер положително има достатъчно пари на свое име и може за десет минути да се снабди с пет хиляди долара. Томас не изпитваше никакви лоши чувства към Синклер. Синклер беше приятен младеж със спокойни, дружелюбни очи и тих глас, от време на време му показваше как да удря топката, преди тя да е отскочила, а сега целият му живот можеше да се провали, ако станеше известно, че е клептоман. Но какво да се прави, такъв е животът.
Той пиеше бирата си и гледаше към вратата. В единадесет и три минути вратата се отвори и Синклер влезе. Той огледа тъмното помещение и Томас се изправи. Синклер се запъти към масата.
— Добър вечер, сър — каза Томас.
— Добър вечер, Том — поздрави го спокойно Синклер и седна, без да си свали палтото.
— Какво ще пиете? — попита Томас, когато келнерът дойде при тях.
— Уиски с вода, ако обичате — каза Синклер с учтивия си глас на харвардски възпитаник.
— И още една бира, моля — добави Томас.
Известно време двамата седяха един до друг мълчаливо. Синклер барабанеше с пръсти по масата и оглеждаше заведението.
— Често ли идваш тук? — попита той.
— От време на време.
— А срещаш ли хора от клуба?
— Не.
Келнерът дойде и остави напитките. Синклер отпи жадно от чашата си.
— За твое сведение — каза Синклер, — не крада пари, защото имам нужда.
— Знам — отговори Томас.
— Аз съм болен — каза Синклер. — Това е една болест. Заради нея ходя на психиатър.
— И добре правите — каза Томас.
— А не се ли срамуваш, че постъпваш така с един болен човек?
— Не — отговори Томас. — Не, сър.
— Изпечен мошеник си ти.
— Сигурно, сър — отговори Томас.
Синклер разкопча палтото си и извади от вътрешния джоб дълъг, дебел плик. Сложи го на тапицираната седалка между себе си и Том.
— Това е цялата сума. Няма защо да броиш.
— Вярвам ви — каза Томас и мушна плика във външния джоб на сакото си.
— Аз чакам — каза Синклер.
Томас извади разписката и я сложи на масата. Синклер я погледна, скъса я и хвърли парченцата в пепелника. После стана и каза:
— Благодаря за уискито. — Тръгна към вратата. Томас го гледаше и си мислеше колко ясен отпечатък са оставили върху външността на този хубав млад мъж възпитанието, произходът, образованието и благополучието.
Синклер излезе от бара, а Томас допи бавно бирата си. После плати сметката и отиде в хотела да си ангажира стая за нощта. Като се качи в стаята, заключи вратата, пусна пердетата и седна да брои парите. Всички банкноти бяха нови, от по сто долара. Мина му през ум, че може би са белязани, но не можеше да познае.
Наспа се хубаво в голямото двойно легло, а на сутринта се обади в клуба и каза на Доминик, че трябва да отиде в Ню Йорк по семейна работа и затова ще отсъствува до понеделник следобед. Откакто бе започнал работа в клуба, не беше взимал нито един почивен ден и Доминик нямаше как да не го пусне, но само до понеделник.