— Би трябвало. Поне на теория — засмя се Брад. — Пъркинс, ще ни е необходима още една чаша — каза Бойлан и се запъти към кофичката с шампанското.
— Да, сър — отговори Пъркинс и излезе от стаята, продължавайки да води безкрайната, въображаема процесия.
— Поучителна ли беше речта на демократа? — попита Бойлан, завъртайки бутилката в леда. — Говори ли за злините, които носят парите?
— Говори за атомната бомба — каза Рудолф.
— За това изобретение на демократите? А не каза ли къде ще я хвърлим следващия път? — попита Бойлан.
— Каза, че не иска никъде да я хвърляме — отговори Рудолф. Без да знае защо, той чувствуваше, че трябва да защити представителя на правителството. — В същност говори доста смислено.
— Така ли? — каза Бойлан и продължи да върти леко бутилката. — Може би е таен републиканец.
Изведнъж Рудолф разбра защо лицето на Бойлан му изглежда различно. Торбичките под очите ги нямаше. Сигурно си е отспал през почивката, помисли си Рудолф.
— Много хубава стара къщичка си имате, мистър Бойлан — каза Брад, който разглеждаше открито обстановката, докато Бойлан и Рудолф разговаряха.
— Забележителна развалина — отговори Бойлан небрежно. — Семейството ми държеше много на нея. Вие сте южняк, нали, мистър Найт?
— От Оклахома съм.
— Минах веднъж през Оклахома с кола — продължи Бойлан. — Стори ми се много подтискащо. Смятате ли да се върнете там?
— Утре се връщам — отговори Брад. — Убеждавам Руди да дойде с мен.
— А, така ли? — обърна се Бойлан към Рудолф. — Ще отидеш ли?
Рудолф поклати глава.
— Не мога да си представя какво ще правиш в Оклахома — добави Бойлан.
Пъркинс донесе третата чаша и я остави на масата.
— А — каза Бойлан, — ето че вече можем да пием. — Той разви сръчно тела около гърлото на бутилката и освободи тапата. Завъртя я леко и когато тя отскочи с глух пукот, той наля майсторски пенливото питие в чашите. Обикновено Пъркинс отваряше бутилките. Но Рудолф разбра, че днес Бойлан го прави сам — специално, символично.
Бойлан подаде едната чаша на Брад, другата на Рудолф и като вдигна своята, каза:
— За бъдещето. За това опасно понятие.
— Ама шампанското е по-вкусно от кока-колата — каза Брад.
Рудолф леко се намръщи. Брад нарочно се държеше просташки, защото не одобряваше подчертано изисканите маниери на Бойлан.
— Да, наистина — отговори Бойлан сухо и се обърна към Рудолф. — Защо не излезем в градината да допием бутилката на слънце? Настроението става винаги по-празнично, когато виното се пие на открито.
— Ние в същност нямаме много време — каза Рудолф.
— О, така ли? — вдигна вежди Бойлан. — Аз смятах, че ще вечеряме заедно в „Селската странноприемница“. Вие също сте поканен, мистър Найт.
— Благодаря, сър — отговори Брад. — Но това зависи от Руди.
— Чакат ни в Ню Йорк — каза Рудолф.
— Разбирам — кимна Бойлан. — Сигурно ще ходите на някоя забава. С млади хора.
— Нещо такова.
— Напълно естествено — каза Бойлан. — И то в такъв ден. — Той доля шампанско и на тримата. — Ще се видиш ли със сестра си?
— Събираме се у нея. — Рудолф нямаше навик да лъже.
— Поздрави я от мен — каза Бойлан. — Трябва да изпратя подарък на детето й. Какво е то — момче или момиче?
— Момче.
В деня, когато бебето се роди, Рудолф му каза, че е момче.
— Една малка сребърна лъжичка, с която да си яде попарката. В моето семейство — обърна се Бойлан към Брад — имаше обичай на новороденото момче да се подаряват борсови акции. Става въпрос, разбира се, за тесен семеен кръг. Би било много предизвикателно от моя страна, ако направя такъв подарък на племенника на Рудолф, макар че съм много привързан към Рудолф. В същност аз съм много привързан и към сестра му, макар че през последните няколко години се отчуждихме малко.
— Когато аз съм се родил, моят баща ми е подарил един нефтен кладенец — каза Брад. — Една суха дупка — добави той и се засмя от сърце.
Бойлан учтиво се усмихна и каза:
— Важното е, че се е сетил.
— В Оклахома не смятат това за важно.
— Рудолф — каза Бойлан, — аз мислех, че ще можем да обсъдим спокойно някои въпроси по време на вечерята, но тъй като ти си зает и аз разбирам много добре, че предпочиташ да бъдеш тази вечер сред млади хора на твоята възраст, може би ще отделиш сега една-две минути…
— Ако искате — каза Брад, — аз мога да се поразходя малко.
— Много сте тактичен, мистър Найт — каза Бойлан и в гласа му за миг прозвуча насмешка, — но между мен и Рудолф няма нищо тайно. Нали няма, Рудолф?
— Не знам — отговори Рудолф прямо. Нямаше намерение да играе по свирката на Бойлан.